Републиката на крадците [bg]

3.

Малко по-късно Джийн видя, че Търпение и Студеносъщни застанаха от двете страни на Локи.

— Освободи съностоманата! — каза Търпение.

Студеносъщни бръкна в пазвата си и извади скрит под туниката сребърен медальон на верижка. Прошепна разпореждането си, при което и медальонът, и верижката се превърнаха в ярка на цвят бълбукаща течност, която потече на струя по пръстите му и се втвърди във формата на топка, потрепваща в шепата му.

— Живак ли е? — предположи Джийн.

— Не мисля — каза Търпение. — Живакът отравя мозъка на онзи, който го пипа. Металният полусън си е наш. Приема форма според мислите ни и е безвреден като водата. Или почти безвреден.

Маговете разпериха ръце над масата. Тънки нишки се появиха в блещукащата топка полусън в ръката на Студеносъщни и се провряха между пръстите му. Спряха се върху гърдите на Локи, но не се плиснаха небрежно, а паднаха неестествено тежко. Макар че субстанцията беше течна, движеше се на забавен каданс като човек в унес.

Тънките сребърни струйки се обединиха с черните линии върху торса на Локи. Неотклонно и криволичейки, нишките черен метал плъпнаха по рисунката, през всяка извивка и завъртулка. Когато най-после деликатната работа приключи и последната капка полусън падна от ръката на Студеносъщни, всяка линия по кожата на Локи беше точно покрита с тъничък слой от сребърни вълни.

— Усещането ще е доста странно — каза Търпение.

Двамата със Студеносъщни стиснаха юмруци и мигновено сложната плетеница от съностомана изпъкна и на хиляди места се взриви върху кожата на Локи. Локи изви гръбнак, но ръцете на маговете го натиснаха надолу. Полусънят застина във формата на гора от игли.

Като превърнат в жертва на някакъв метален таралеж, сега по Локи имаше безброй тънки колкото косъм стрелички, наместили се в кожата му, без да причинят кървене, следващи нарисуваните линии.

— Клинчар! — каза Локи. — Гаден, проклет студ!

— Съностоманата е на мястото си — рече Търпение, взе съда, който бе използвала, за да улови издишания от Локи въздух, и отиде до светилника.

— Сега те запалвам, вещо подобие! — изрече тя, като отвори съда и обиколи с него трите свещи. — На теб, споделящото дъха, аз давам диханието на живия човек, но не и името на сърцето му. Ти си и не си този човек.

И по знак, който Търпение даде с дясната си ръка, фитилите на трите свещи лумнаха с треперлив бял пламък.

После тя се върна на мястото си редом с Локи. Двамата със Студеносъщни събраха десниците си с опрени върхове на пръстите над гръдта на Локи. Сребърната нишка, използвана по-рано от Търпение, се появи отново, но поради бързите движения Локи едва успя да проследи как двамата магове свързаха ръцете си с нишката както при играта „Прихващане“. Локи потрепери, като си припомни какво беше направил самият Соколар със своята сребърна нишка.