Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Докато чаках да дойде реда ми, а устата ми се пълнеше със слюнка, представяйки си червеното чили в буритото и капещото от сладкото ролце масло, реших, че трябва да излизам повече. Два месеца без сладката прекрасност на сладкото ролце беше твърде дълго. Какво, по дяволите, съм си мислила?

Не бях мислила. Бях се побъркала. Джема беше права. Имах психично разстройство. Трябваше да видя дали няма някой окситетрациклин17, който да използвам. Като мехлем. Или лечебна пудра.

Толкова бях потънала в размишления, че ми отне време да усетя тъмнината, която седеше наблизо. Толкова близо, че можех да усетя вкуса й по езика си. Суровата киселинност на развалени яйца изпълни устата и носа ми, докато стомахът ми не се преобърна. Преборих се с чувството и погледнах настрани към мъж, който се взираше в мен, облечен в костюм от туид и тъмна мека шапка. Ръцете и краката му бяха кръстосани и изглеждаше така, сякаш можеше да бъде професор в университет.

— Това е голяма чест — каза той, кимайки за поздрав.

Имаше лек английски акцент, тенорът на гласа му бе приятен, но не много дълбок. Усмивката му бе любезна и нежна, но не пропуснах тъмнината, спотаена зад очите му. И все пак, ако това беше демон, защо не се нахвърляше отгоре ми с капещи от брадичката лиги? Не правеха ли така?

— Да съм достатъчно близо, за да усетя сладостта от страха, носещ се по плътта ти. — Той наклони глава нагоре и вдиша силно през носа си. След това затвори очи, сякаш вкусваше каквото беше открил.

И беше прав. Бях изплашена. Не можех да помръдна, толкова бях изплашена. Какво щеше да стане, ако ме нападнеше? Ако ми се нахвърлеше? Щях да съм мъртва, преди да успея да кажа „Ъм, Рейес?“.

Той ме погледна с овчедушно изражение.

— Прости ми. Чувал съм истории за безстрашното момиче, така че прости изненадата ми.

— Изненада от какво?

— Страхуваш се от мен.

— Не се страхувам от теб — казах аз, лъжейки през тракащите си зъби.

— Разбира се, че се страхуваш.

— Тези истории са били преувеличени така или иначе.

В следващото му изражение имаше повече вълк, отколкото овца.

— Съмнявам се. Нещо се е случило. Аурата ти е била повредена. Така че може да е ужасно нечестно от мая страна, но намирам за трудно да устоя. Изглежда не искам нищо повече от това да разкъсам гърлото ти със зъбите си и да подуша медта в кръвта ти.

— Имам пазител.

— Но аз съм тук на мисия — каза той, игнорирайки ме. — Имам съобщение.

— Пробвал ли си да изпращаш SMS-и?

— Ако момчето спре да ни преследва, ние ще те оставим да живееш живота си и да умреш от естествена смърт, макар че трябва да те предупредя, че по традиция жътварите не живеят дълго в телесна форма. И все пак няма да умреш от нашите ръце. Няма да се месим в живота ти по никакъв начин. Ние само… — Той обърна незаинтересовано длан. — … ще наблюдаваме отдалеч.