Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Подскочих.

— Рани? — Превръзките, които имаше на боевете.

— Нямаш представа какво се е случвало с момчето, нали? Той пораства. Превръща се във воин, ако способностите му да повали войниците ми, без да пролее капка пот са някакъв признак. Но ти си загрижена за него. — Той обърна любопитен поглед към мен. — Може би вместо това мога да сключа сделка с теб.

— Каква? — попитах, осъзнавайки, че всъщност преговарях с дявола. Или поне с един от приближените му.

Той разпъна ръка и ми я подаде с дланта нагоре.

— Ела с мен сега. Смъртта ти ще бъде бърза и ще властваш рамо до рамо с господаря ми.

— Господарят ти? Имаш предвид Сатаната.

— Това е един от изразите, да.

— Защо, в името на всичко свято, ще направя подобно нещо?

— Защото нямаш представа на какво си способна. Това, което можеш да правиш, не може да се сравни с нищо, което ти е познато. Но точно сега си просто глупаво момиче, което тича наоколо в облика на примат. Ще бъдеш толкова по-силна, след като го свалиш. Ще светиш като най-ярката звезда и ще имаш също толкова сила.

Добре, значи този тип знаеше за какво говори.

— Кажи ми на какво съм способна.

Той се приведе напред, очите му бяха черни пещери зад светлокафявото на човешката му обвивка.

— Всичко, което можеш да си представиш.

Отново? Сериозно?

— Защо ме искате толкова? Има и други жътвари.

— Но никой не е като теб, скъпа моя. Искаме те, но имаме нужда и от двама ви, за да имаме преимущество. Така или иначе сте толкова близо до това да свършите работата ни вместо нас, просто искаме да сме наблизо, когато портата наистина се отвори. — Когато му отправих въпросителен поглед, той попита: — Какво мислиш, че се случва, когато ключът на мрака влезе в ключалката от светлина?

Той ме обходи с похотлив поглед от върха на главата ми до върховете на обутите ми в ботуши крака. Почувствах се осквернена. И отвратена.

— Като да отвориш врата директно от ада към сърцето на рая. Колко войници мислиш, че могат да се вмъкнат пред нея, преди да се затвори? Просто трябва да сме в готовност, когато се случи.

Не беше възможно да казва, каквото си мисля.

— Значи имаш предвид, ако с Рейес сме заедно?

— Да, е, има още нещичко, освен това, но това е основната идея. Защо мислиш, че господарят създаде син? Не е защото е копнеел за семейство, ако това си мислиш.

Започваше да ми призлява. Киселинната му миризма ме замайваше. Това, комбинирано с постоянния прилив на страх, ме накараха да се привия от пристъп на гадене. Но не посмях да откъсна очи от него.