Друговремец [bg]

Реших, че има предвид печално известното Клане в Гленкоу, когато мъж на име Джон Кембъл по заповед на Короната се погрижил трийсет и осем души от клана Макдоналд да загинат, като изгорил имението им. Пресметнах набързо. Това трябва да е било преди петдесет и няколко години - достатъчно скоро, за да се погрижи Колъм да не се повтаря.

- А и трудно можеше да избереш по-лоша нощ за бягство. - Изглежда, никак не го тревожеше фактът, че изобщо съм планирала бягство, мислеше само за причините за провала му. Това ми се стори странно. - Освен че има пазачи, а всички добри конници сега са в замъка, пътят ще е пълен с хора от околията. Идват за лова и игрите.

- Лов?

- Да. Обикновено на елени, но този път май ще е глиган. Едно от конярчетата казало на Стария Алек, че има огромен глиган в източния лес. - Постави едра длан на гърба ми и ме завъртя към отворената врата.

- Хайде. Ще те заведа в замъка.

Отдръпнах се.

- Не си прави труда - отвърнах грубо. - Мога и сама да намеря пътя.

Той ме хвана здраво за лакътя и поехме напред.

- Сигурно. Но едва ли ще искаш да срещнеш някой пазач на Колъм сама.

- И защо не? - сопнах се. - Нищо лошо не правя. Няма забрана да се разхождам из замъка, нали?

- Не. Едва ли ще искат да те наранят - рече Джейми, като се взираше замислено в сенките. - Но не е необичайно човек да си вземе манерка за компания, когато е на стража. А питието може да е чудесен другар, но не е мъдър съветник, когато видиш малко, миловидно девойче само в тъмното.

- Ти самият ме видя сама в тъмното - напомних му - И нито съм особено малка, нито миловидна, поне в момента.

- Така е, но аз спях и не съм пиян. И като оставим настрана нрава ти, си доста по-малка от повечето пазачи на Колъм.

Изоставих безсмислената посока на разговора и опитах друго.

- А защо спеше тук? Нямаш ли си легло някъде?

Вече бяхме стигнали до входа на кухненските помещения и виждах лицето му на слабата светлина. Внимателно оглеждаше каменните арки, но при тези ми думи рязко завъртя глава.

- Имам си - отвърна, - но реших, че е по-добре да не се пречкам.

- Защото не искаш да се вречеш във вярност на Колъм Макензи, нали? - отгатнах. - И не искаш никой да ти трие сол на главата?

Той отново хвърли поглед към мен, леко развеселен.

- Нещо такова.

Една от страничните врати бе подканящо открехната, а на каменен ръб над нея фенер пръскаше жълтеникав светлик. Почти го бяхме достигнали, когато длан запуши устата ми и рязко бях вдигната във въздуха.

Задърпах се и опитах да ухапя ръката, но бе облечена в дебела ръкавица, а и по всичко личеше, че мъжът, както ме беше предупредил Джейми, е много по-едър от мен.

Самият Джейми срещаше трудности, ако се съдеше по звуците.

Сумтенето и ругатните рязко секнаха след тропот и здрава келтска псувня.

Схватката в тъмното спря и някой се засмя - не беше Джейми.

- Ха, ако това не е племенникът на Колъм. Закъсняваш май за вричането, а, момче? И кой е с теб?