Парижка вендета [bg]

Стефани Нел влезе в студиото, а Меган затвори вратата след нея. Сам скочи на крака. По челото му избиха студени капчици пот.

— Не сме в Съединените щати! — възбудено обяви Меган. — Тук нямате никакви права!

— Наистина е така — кимна Стефани. — Но в момента само аз мога да попреча на парижката полиция да ви арестува. Ако искате, мога да си тръгна и да ги оставя да си свършат работата. А после ще си говорим в ареста.

— Какво съм направила?

— Притежание на оръжие, използване на оръжие на публично място, предизвикване на паника, повреда на държавна собственост, отвличане и въоръжено нападение. Пропускам ли нещо?

— Всички сте абсолютно еднакви — поклати глава Меган.

— Ще го приема като комплимент — усмихна се Стефани и се обърна към Сам. — Излишно е да уточнявам, че си загазил до ушите. Аз обаче разбирам част от проблема. Познавам Хенрик Торвалдсен и съм сигурна, че най-малкото е частично отговорен за появата ти тук.

Сам не познаваше тази жена и не беше склонен да предаде единствения човек, който се отнасяше с уважение към него.

— Ще повторя въпроса на Меган. Какво искате? — хладно рече той.

— Искам съдействието ви. Ако го получа, мис Морисън, ще останете далеч от ареста. А ти, мистър Колинс, може би все още ще имаш шанс в кариерата си.

Сам не хареса снизходителния й тон.

— А ако вече не желая тази кариера?

Тя го дари с един от онези погледи, които бяха типични за началниците му. На хора, които установяват правилата и изискват безпрекословното им изпълнение.

— Нали мечтаеш да бъдеш оперативен агент? Поне така ми казаха от Сикрет Сървис. А аз ти предлагам този шанс, нищо повече.

— Какво искате от мен?

— Зависи от присъстващата тук мис Морисън — отвърна Стефани, обърна се към Меган и добави: — Може и да не повярвате, но аз дойдох, за да ви помогна. Затова предлагам да ми разкажете всичко, което ви е известно. Разбира се, като прескочите брътвежите за световна конспирация, с които баламосвате читателите на своя уебсайт.

— Котката си показва ноктите, а?

— И още как.

— Напомняте ми на мама — усмихна се Меган. — И тя се ежеше като вас.

— Намекваш май за годините ми — каза Стефани. — Което съвсем не означава, че съм ти симпатична.

— Пистолетът все още е в твоите ръце.

Стефани ги заобиколи, приближи се към кухненската маса и взе пистолета на Меган.

— В „Клуни“ бяха убити двама души, третият е в болница.