Окото на времето [bg]

— Да. Така е.

— Къде?

Тя се подвоуми отново.

— Във Вавилон.

— Значи ще умре съвсем млад — като неговия герой Ахил. — Филип погледна през рамо към шатрата, където, ако се съдеше по шума, оргията бе в разгара си. — Е, нищо чудно. Той пие също както се бие — със сила за десет мъже. Едва не загина, когато една стрела го прониза в дробовете. Не ме слуша, когато му казвам, че трябва да си почива…

— Не е човек, който ще послуша своя доктор.

Филип се засмя.

— Някои неща никога не се променят.

Бисиса помисли и взе светкавично решение. Бръкна в чантичката си и извади една опаковка с противомаларични таблетки.

— Накарай го да ги изпие — каза тя и му обясни как се разтварят. — Никой не знае какво точно е станало. Истината е завоалирана от слухове и противоречиви предания. Но някои смятат, че е умрял от болест, от която предпазват тези таблетки.

— Защо ми ги даваш? — попита я намръщено Филип.

— Защото смятам, че в този свят царят е важен за нашето бъдеще. Ако ще умре, нека поне не е по такъв начин.

— Благодаря ти. — Филип кимна с разбиране. — Но я ми кажи…

— Да?

— Ще го помнят ли — в бъдещето?

Тя отново не знаеше дали има право да разкрива подобни неща. Но в края на краищата реши, че старите правила може би вече не важат.

— Да. Ще помнят дори коня му! — Буцефал бе загинал в битката при река Джелум. — След повече от хиляда години в една далечна страна военачалниците ще твърдят, че някога предците на техните коне имали рога на главите и били наследници на Буцефал, коня на Александър.

Филип беше зашеметен.

— Конят на Александър наистина се казва Буцефал. И господарят нареди да изработят покривало за главата му, с два позлатени рога. Но ако наистина е толкова близо до смъртта си…

— Можеш да му го кажеш.

Филип си тръгна, а тя се обърна към де Морган.

— А ти се постарай да го запазиш в тайна.

Той разпери ръце.

— Разбира се. Трябва да запазим живота на Александър — щом сме попаднали тук, той може би е единствената ни надежда да спасим поне малко от нашето бъдеще. Но, за Бога, Бисиса! Защо не му продаде тези хапчета? Александър е неизмеримо богат! Каква загуба…

Тя се разсмя и си тръгна.