![Натрапчиви мисли за петък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/1/natrapchivi-misli-za-petk-bg-download.jpg)
Натрапчиви мисли за петък [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #5
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: AMG
- ISBN: 9786197494129
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Натрапчиви мисли за петък [bg]». Краткое содержание книги:
Петата мистерия на Ники Френч се отличава със страхотен стил и интригуващи герои… Поредица от обрати, водеща Клайн към срещата лице в лице с убиеца в един наистина силен финал. Publishers Weekly
Напрегната, плашеща, приковаваща вниманието. Easy Living
Брадшо изчака няколко секунди, преди да започне да говори, сякаш до последно разсъждаваше върху проблема.
— Трябва да бъда много внимателен — започна той, — защото, както разбирам, д-р Клайн — той изрече думата, доктор“ с явна погнуса, — ще бъде обвинена в сериозно криминално престъпление и аз предпочитам да се въздържа от предварителни коментари. Искам единствено да подчертая, основавайки се на дългогодишния си опит в тази област, че е нещо обичайно за нестабилните и психически объркани хора да бъдат привлечени от сферата на престъпността. Те се опитват да се набъркват в полицейски разследвания. Опитват се да помагат на полицията. — Той сплете пръсти. — Причините за това са многобройни и комплексни и е трудно да се каже какво точно е провокирало у д-р Клайн подобно поведение: може да е нарцистично разстройство на личността, може да е жажда за внимание, може да е суета, може да е неконтролиран стремеж към себеизява, може да е…
— Всички тези теории ще ни помогнат ли да я хванем! — прекъсна го Хусейн нетърпеливо.
— Ако ми позволите да отбележа, това си е ваше задължение — отвърна Брадшо и изражението на Хусейн стана ледено също като на Карлсън. — Като обобщение ще кажа, че тя е объркана, психически нестабилна и бездомна. Много скоро ще привлече вниманието към себе си. — Комисарят понечи да каже нещо, но Брадшо го спря с длан и продължи: — Искам да добавя, че Клайн има досие за проява на насилие, когато бъде провокирана. Или когато смята, че е била провокирана. Ако случайно я срещнат, хората трябва да са много предпазливи и да не се доближават до нея. Впрочем, ако имате допълнителни въпроси, аз ще бъда на разположение след края на пресконференцията.
— Благодаря ви — взе думата комисарят. — Казахте много мъдри неща. А сега искам да дам думата на главен криминален инспектор Карлсън. Той не участва в разследването, но е работил с Клайн и иска да й отправи лично послание — в случай че тя види излъчването на тази пресконференция.
Карлсън не очакваше, че комисарят го е предвидил да участва именно по този начин. Обзе го силен гняв, той стисна зъби, пое дълбоко въздух и погледна към камерите и фотоапаратите. Накъде трябваше да се обърне? Той избра една от телевизионните камери.
— Фрида — започна Карлсън. — Ако видиш това, много те моля да се върнеш. Знам, че имаш собствено мнение по случая. — Той се замисли за момент. — Също както имаш собствено мнение за всичко останало. Трябва да се върнеш и да ни се довериш. — Карлсън отново направи пауза. — Ти ни оказа безценна помощ и ние сме ти много задължени. Най-добрият начин…
— Добре, добре — каза припряно комисарят. — Посланието е повече от достатъчно. Някакви въпроси?
Имаше многобройни въпроси, насочени главно към Хусейн. Докато тя им отговаряше, Карлсън се извърна леко и улови погледа на Ивет Лонг. След още няколко въпроса комисарят закри пресконференцията. Докато слизаха от подиума, той се наведе към ухото на Карлсън и изсъска:
— „Безценна помощ“. Какво, по дяволите, беше това?
Карлсън не отговори. Той си проправи път през разотиващата се тълпа от журналисти и отиде при Ивет в дъното на залата. Намигна й леко.
— Някой ден — каза Ивет — Брадшо ще обиди някого незаслужено и ще си има неприятности.
— О, той вече го направи — отвърна Карлсън.
— А вие наистина ли мислехте това, което казахте преди малко? Че Фрида не го е извършила?
Карлсън се обърна към нея, но си замълча. Изглеждаше много уморен.
19
На другия ден, на връщане от парка, където Итън и Там бяха цапали из езерцето, а Руди и Фрида ги бяха наблюдавали, седнали на тревата с кошничка ягоди, започна силно да вали, сякаш небето се беше продънило. Те се затичаха; двете деца се бяха хванали от двете страни на количката и шляпаха през локвите, които се образуваха за секунди, и докато стигнат до вкъщи, се бяха измокрили до кости. От това всички, с изключение на Руди, който беше останал сух под покрива на количката, се почувстваха необикновено щастливи. Итън стоеше в антрето, от него се стичаха цели ручейчета по голите дъски, а на обичайно сериозното му лице грееше широка усмивка. Фрида взе хавлиени кърпи от банята, съблече дрехите на децата и с енергични движения подсуши всяко от тях, докато те писукаха и се извиваха в ръцете й. След това ги сложи да седнат на едно канапе, покри ги с пухена завивка и им направи горещ шоколад, който те шумно засърбаха. Отвън летният дъжд чукаше по стъклата на прозорците и отскачаше от пътната настилка.
Руди постоянно се накланяше на канапето и накрая Фрида го сложи в столчето му и му даде дървени лъжици, с които да трака. Тя впери в него любопитен поглед: за нея той беше пълна загадка с очите си, които шареха навсякъде, с малките си ръце, които стискаха здраво, с внезапните си крясъци. Понякога Фрида успяваше да различи отделни думички сред цялото многообразие от звуци, които издаваше. За какво ли си мислеха едногодишните деца? Какви ли сънища сънуваха? Какъв ли им се струваше светът с пъстрите си гледки, със звуците и ароматите си, с ръцете, които ги хващаха здраво, и лицата, които се надвесваха над тях? Тя вдигна лъжицата, която беше хвърлил насред стаята, подаде му я, а той се втренчи в нея.