Нови римски разкази [bg]

- А, ти, направи ми удоволствието поне да се измиеш, вониш на кочина.

Гуалтиеро стана, мърморейки, и последва съдържателката на горния етаж. Тулио процеди ядно:

- Този път е по-силен от мен, но ще видиш, няма да мине и минута и ще му отговоря подобаващо.

И наистина, не мина и минута, от горния етаж се чу силен шум от счупена посуда, а съдържателката слезе бързо, като викаше отчаяна:

- Бедната аз: причини ми щети за хиляди лири.

Какво се бе случило? Много просто: в спалнята на съдържателката Гуалтиеро посегнал към каната с вода - голяма, порцеланова, на цветя - но не я хванал добре, каната паднала върху порцелановия леген и всичко станало на парчета. Така и обядът свърши зле: Гуалтиеро, човек стиснат, се пазареше за цената на счупения порцелан; ние двамата дъвчехме с недоверие парчетата месо в чиниите си, от страх от сачми; жената оплакваше каната и легена си.

Тръгнахме обратно на смрачаване. Тулио държеше волана с една ръка, с другата опипваше счупения си зъб; Гуалтиеро се оплакваше за разходите по счупения порцелан и продължаваше да вони още по-силно; при всяко подрусване прасето издаваше отчаяно грухтене. Междувременно пак започна да вали. Не се виждаше и карахме бавно, за да не се подхлъзнем повторно. При тухлената кула неочаквано настигнахме няколко коли и голяма група хора. Движеха се опечалено и бавно, с чадъри, а пред тях в светлината на фенерите се виждаше, че носят черен ковчег с просветващ кръст: погребение.

- Само това липсваше, сега трябва да вървим след тях - прецени Тулио. - Всеки би помислил, че в процесията има двама мъртъвци: един отпред и един отзад.