![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
бяха се пременили бедничките, защото беше неделя. Правеха странно впечатление в лъскавите си селски дрехи - червени, сини, зелени, застанали да гледат погребалния фургон, навярно единственото им развлечение през почивния ден.
Прасето беше в зеленчуковата градина на селянина, в края на уличката. Тулио паркира фургона със задната част към градината, отвори вратите и селянинът опря две дъски, по които да качи прасето. Влязохме в зеленчуковата градина: зад редиците от марули и зелки, мокри от дъжда, се виждаше колиба със сламен покрив и ограда - кочината. Надникнахме през стобора: прасето, цялото сиво като от чугун, стегнато, дълго, изтегнато на една страна, не обръщаше внимание на дъжда, който се лееше върху калта, където лежеше неподвижно, сякаш умряло. Тулио попита Гуалтиеро как му се струва; колбасарят поклати глава, наблюдавайки животното, после отвърна, че му се вижда добро, но че не може да се съди, преди да бъде заклано. Гуалтиеро, досега същинска божа кравичка, при вида на прасето стана пъргав, влезе зад стобора, започна да подритва с крак животното, за да го накара да стане. Прасето грухтеше, но не помръдваше, после се надигна с усилие и застана неподвижно като камък. Гуалтиеро го ритна отново и се наведе в нов опит да го раздвижи, опирайки двете си ръце о хълбока му. Прасето остана неподвижно още миг и после внезапно побягна през стобора. Гуалтиеро загуби равновесие и се просна в калта в цял ръст сред обелките и гнилите ябълки. Сега прасето тичаше из градината и поглъщаше лакомо марулите. Колбасарят остана за малко неподвижен в калта: гледаше втренчено прасето, все едно ще го урочаса. Накрая бавно произнесе:
- Да умреш от убийство дано!
После стана и последва селянина вътре, за да се очисти поне от голямата мръсотия.
Прасето, след като се подигра с Гуалтиеро, стана много добро и двамата с Тулио лесно, с няколко удара на пръчката по бутовете, го изведохме от градината и по дъските го вкарахме във фургона.
- Видя ли - рече Тулио, затваряйки вратите зад прасето. - Той направи така, че да се подхлъзна с колата, но аз направих той да падне на земята. Сега сме квит.
Отбелязах:
- Не ми се ще в тази борба да получа и аз някой ритник.
А той:
- Спокойно, ти си извън сметката.
След малко Гуалтиеро излезе от къщата: оглеждаше си дрехите и се тюхкаше - беше се поочистил, но пак беше кален и вонеше ужасно. Тулио се приближи до селянина, плати му и тръгнахме.
По обратния път възникна проблем с яденето. Беше вече късно. Тулио настояваше да отидем в Ладисполи, където има достатъчно механи. Гуалтиеро възрази - заради калта и вонята по дрехите си не се чувстваше добре да влезе в цивилизовано заведение; по-добре щеше да хапнем набързо на непретенциозно място покрай пътя. И не щеш ли, видяхме спрял край пътя камион пред розова къщичка с надпис „Ловджийска механа“. Слязохме и двамата шофьори на камиона -младежи с лица на тарикати - единият дребен, черен, другият висок, рус, се осведомиха:
- Мъртвец ли карате, или отивате да го вземете?
Тулио отвърна шеговито:
- Караме... и то какъв мъртвец. Важна личност.
Тогава прасето, бедното, което би искало също да слезе от фургона, нададе изразително грухтене; онези двамата избухнаха в смях и казаха, че разбират; жалко, наистина жалко, защото бързаха да се върнат в Рим, иначе биха присъствали с удоволствие на такова погребение.
Оставихме ги да се суетят около камиона и влязохме в механата.
Помещението беше чисто, с цветя по прозорците, покривки на масите и апетитна миризма на печено от кухнята. Съдържателката ни поздрави и стеснително се извини:
- О, колко съжалявам... имам само задушен заек.
- Защо го казвате с такава физиономия? - възкликна ентусиазирано Тулио - Дайте заека, това е моята страст.
Да бе, няма що: щом сложи в уста първата хапка, нададе вик и поднесе ръка към устата си, а после изплю сос и кръв. Беше сдъвкал едра сачма олово, останала в заека и си беше счупил зъба. Порови в устата си и показа окървавения отломък. Ядосан, Тулио насочи гнева си към Гуалтиеро: