Нови римски разкази [bg]

И промуши през тесния отвор върха на двуцевката. Познах лошия глас, който заплашваше Маурицио: „Бих ти смазал главицата, бих те сплескал“, и обезкуражен си тръгнах.

Но не се върнах вкъщи. Извървях пешком цялата Виа Апиа. Треперех като лист при вида на всеки срещнат полицай. На сутринта отидох при моя чичо, той имаше дърводелски дюкян на Виа Джулия, и му разказах всичко. Той, милият, ме обичаше, остави си работата и отиде на Апия да разбере какво е станало. Прекарах няколко ужасни часа, седнал сред стърготините. Най-сетне той се върна с новини: не бяха арестували никого; Морганти, разбуден от алармата, се бе ограничил да раздаде известно количество плесници, после завел вкъщи двамата, които успял да хване - Паскуалино и Итало. На семействата казал, че няма да съобщава в полицията предвид възрастта им, а и защото всички се познавахме. Семействата му благодарили, Паскуалино и Итало получили по още една порция шамари и всичко завършило така.

Аз не напуснах Рим и останах при чичо. Той ме взе да му помагам в дюкяна, където съм и до днес. Върнах се в Апиа чак през есента. От бандата видях само Маурицио, та той ме информира за приятелите: повечето си стояли вкъщи и се държали добре; Паскуалино също отишъл в Рим -продължавал операцията с неговото име, продавайки контрабандни цигари на Виа дел Г амберо; Итало се върнал в професионалното училище. А Феличето? Маурицио ми спомена, че веднъж на минаване покрай градината Феличето го повикал и въртейки очи, измърморил:

Слушай, ако приятелите ти искат, нека се върнат тук, както през лятото... имам нещо добро да предложа... по-добро от миналия път.

С една дума, той не бе разбрал нищо - а именно, че тогава бяхме момчета, но операция Паскуалино ни беше отворила очите и сега бяхме поумнели и бяхме станали мъже.