Нови римски разкази [bg]

Честна дума, отначало идеята никак не ни хареса: от урановите мини, от нападението с базука над камиона на банката, слязохме до жалък обир на павилион за цигари. Освен това всички знаехме магазинчето, а собственикът, „Морганти“, беше добряк, даваше ни цигари на кредит, познавахме и жена му, Роза, също винаги добра с нас и приятелка с нашите майки; а и с дъщеря му Джулия, момиче на нашата възраст, всички ние, кой повече кой по-малко, бяхме приятели. Обсъдихме работата без Феличето. Навярно повечето от нас не биха приели да предприемем такова нещо, ако на Паскуалино, най-силния от всички, но и най-простия, изведнъж не му хрумна да ни обвини, че всички сме страхливци, че трябва да направим удара, а той ще кръсти тази кампания „операция Паскуалино“. Къде я беше намерил тази фраза, нямам представа, вероятно във вестниците, но тя си изигра ролята: „операция Паскуалино“ звучеше по-добре от обир на магазин за цигари. Вярно, Маурицио се възмути и се развика:

- Каква ти операция Паскуалино... това си е чист обир.

Но отнесе чифт шамари, а Феличето в това време надничаше от храстите при входа ни насъскваше:

- Набийте го този мръсник, набийте го, набийте го!

Маурицио си тръгна с плач, повтаряйки, че не иска да краде. Ние, останалите, вече вербувани за операция Паскуалино, седнахме да обсъдим приготовленията. Определихме часа, деня, начина, местоположението и всичко останало. Феличето, също сред нас, одобряваше с очи, полузатворени над дима от лулата. Това одобрение ни даваше смелост, защото той, толкова стар и опитен, беше всъщност истинският шеф. Накрая, преди да се разотидем, ни даде последни наставления:

- Вземете също и ценните книжа... но солта я оставете: тежи много, а струва малко. Вземете обаче консервите, държи ги отзад. Стоката е добра и добре се продава. И да се разберем, освен цигарите, вземете и пурите.

Няколко дни по-късно, към два часа през нощта, както бе определено, се срещнахме в Апиа, недалеч от павилиона. Нямаше луна, но небето беше звездно и много светло, кипарисите, съвсем черни, вдъхваха страх: високи, неподвижни и тайнствени като в гробище. Някой пошушна, потрепвайки, че има роса, и наистина имаше, тя обгръщаше кипарисите като с бял дим. Ала не ме напускаше усещането, че мнозина от нас трепереха от страх. Паскуалино, суетен и заслепен, ни накара да го чакаме, след туй се появи внезапно с подсвирване, като скочи сред нас с черна кърпа на лицето, която го покриваше чак до очите, а ла Дивия Запад. Каза с дебел глас и широк жест:

- Момчета, долу.. от този момент започва операция Паскуалино - и се отправи към павилиона.