Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
В Американската конституция не се споменава за политически партии, а мнозина от бащите – основатели са враждебно настроени към идеята партиите да поемат управлението на страната. Всеизвестно е предупреждението на Джеймс Мадисън във „Федералистът №10“ за опасността от това, което той нарича „фракция“. Мадисън има предвид именно патронажните мрежи на елитите в европейската съдебна система, които според него са причина за упадъка на класическите републики в Древна Гърция и Древен Рим. В своето прощално обръщение Джордж Уошингтън предупреждава за „пагубните последици от партиите; конфликт, който ще разедини, а вероятно и ще погуби новата нация“. А неговият приемник Джон Адамс заявява, че „разделението на републиката на две големи партии... би било най – голямото политическо зло съгласно нашата Конституция“. Причина за тази враждебност е самото разбиране за партиите като представители на една част от обществото, чието съперничество ще доведе до разногласия и разединение.
Надеждите на бащите – основатели са, че страната ще бъде управлявана от личности, посветили се на добруването на цялото общество. Федералистката партия на Джон Адамс и Александър Хамилтън притежава много от характеристиките на една фракция на елита, а не на модерна партия; мнозина историци определят републиканците на Джефърсън, които формират коалиция от противоположни интереси и успяват да изберат Джефърсън за президент, като основатели на първата истинска политическа партия в САЩ.
Бащите – основатели са изключително далновидни по отношение на необходимите за новата демокрация институции, но не осъзнават необходимостта от механизъм за мобилизиране на гласоподаватели и масово участие в политическия живот. Политическите партии изпълняват редица важни функции и играят важна роля в една добре функционираща демокрация: обезпечават колективни действия от страна на хора с еднакви възгледи, обединяват коренно различни социални интереси около обща платформа, предоставят ценна информация на гласоподавателите чрез формулиране на позиции и политики от общ интерес и създават стабилност в очакванията, каквато конкуренцията между отделните политици не може да гарантира. А Най – важното е, че са основните механизми, чрез които обикновените граждани могат да бъдат мобилизирани за участие в демократичния политически живот. Политическите партии възникват в отговор на изискванията на демократичната политическа система в условията на бързо разширяване на избирателното право.
Въпреки изключването на афроамериканците, жените, индианците и безимотните мъже избирателното право в САЩ от самото начало е по – всеобхватно от това на всички европейски държави. Изискването за имуществен ценз за гласуване е наследство от вигите, че само редовните данъкоплатци (които следователно притежават някакво имущество и доходи) имат право на участие в управлението. Но както отбелязва Алексис дьо Токвил, Америка е основана върху принципа на равенството и самоуправлението на обикновения човек и през 20 – те години на XIX в. изискванията за имуществен ценз в много щати са премахнати. И изведнъж в изборите, в които до този момент могат да участват само елитите, получава право на участие цяла нова класа гласоподаватели.
Андрю Джаксън е роден в граничния тогава регион Тенеси и печели военна слава с победата си над британците в Битката за Ню Орлиънс по време на Войната от 1812 г. Кандидатира се за президент през 1824 г. и печели мнозинство както от популярния, така и от електоралния вот. Но с решение на Камарата на представителите президентството му е отказано след споразумение между другите кандидати Джон Куинси Адамс и Хенри Клей. Избирателната колегия, благодарение на която това става възможно, е учредена от бащите – основатели именно за упражняване на по – голям контрол от страна на елита върху избора на президент. Джаксън осъжда резултата като „корупционна сделка“ на аристократите от Изтока, оглавява масовите вълнения и благодарение на разширяването на избирателните права бележи внушителна победа над Адамс през 1828 г.
Контрастът между жителя от далечен граничен район Джаксън и представителя на елита Джон Куинси Адамс е показателен за американската политическа култура. Адамс е типичен представител на елита, получил образованието си в Харвардския университет, обиколил цяла Европа с баща си, говорещ на няколко езика и член на Фи Бета Капа[28]. За разлика от него Джаксън произхожда от обикновено семейство от затънтените гористи покрайнини, няма солидно образование и се ползва с репутацията на боец и скандалджия. Именно благодарение на неелитния си произход Джаксън печели популярност сред получилия избирателни права електорат. Контрастът между Адамс и Джаксън има своя съвременен аналог в съпоставката между завършилия Йейлския университет Джон Кери и антиелитаристката консерваторка Сара Пейлин.