Политичестки ред и политически упадък [bg]

Учебниците по история обикновено свързват възникването на патронажната система с избирането на Андрю Джаксън[27]. Според използваната от мен терминология обаче управлението на САЩ през периода 1789 – 1828 г. е по – скоро патронажно, а впоследствие става клиентелистко. След избирането на Томас Джеферсън през 1800 г. и изместването на федералистите от републиканците президентите започват да назначават своите политически поддръжници на ръководни постове, както британските премиер – министри до 1870 г. Джефърсън прави седемдесет и три от деветдесет и две възможни назначения, тъй като „не бива да оставим всичко в ръцете на федералистите“; наследниците му Джеймс Мадисън и Джеймс Монро постъпват почти по същия начин. Както федералистите, така и джефърсънианците правят тези назначения, като избират представители от сравнително тесния кръг от видни личности с висок социален статус, лоялност и добро образование.

Единственият баща – основател, който демонстрира интерес към силно и компетентно управление, е Александър Хамилтън, който разисква проблема за „енергичността на държавния ръководител“ във „Федералистът №70 – 77“. Като министър на финансите, той създава огромен административно – бюрократичен апарат, но среща силна съпротива от страна на Томас Джефърсън, който дава израз на характерното за американците недоверие към бюрокрацията и силното управление в речта си при встъпване в длъжност: „Имаме пълно основание да се съмняваме дали нашата организация не е прекалено усложнена и прекалено скъпа, дали длъжностите и служителите не са излишно много, което е във вреда на техните служебни задължения.“ И това е казано в момент, когато целият правителствен апарат на САЩ се състои от около само три хиляди души!