![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Хънтингтън твърди, че след епохата на Тюдорите Англия се развива през XVIII и XIX в. като централизирана държава с единен суверенитет. Както видяхме в предишната глава, Англия по – бавно изгражда рационална модерна бюрокрация от Прусия или Франция до края на XIX в. Местните органи на управление в средновековна Англия се превръщат в избирателни райони, а властта все повече се централизира в Лондон; в годините след Славната революция Парламентът се превръща в единствен източник на Върховната власт. Независимо че Общото право си остава неприкосновено, в Англия никога не възниква теория или практика на съдебен контрол, въз основа на който съдилищата да отменят законодателен акт на Парламента. За разлика от това американците се придържат към тюдорските институции: „По тази причина политическата модернизация на Америка е странно неефективна и непълна. От институционална гледна точка американското държавно устройство не е недоразвито, но не е и изцяло модерно... За съвременния свят американските политически институции са уникални, дори само защото са старомодни.“
Хънтингтън продължава традицията на писателите, които коментират американската изключителност и различията между САЩ и другите развити демокрации. Луис Харц и Хърбърт Уелс задават въпроса „защо няма социализъм в Америка?“, а Сиймор Мартин Липсет през многогодишната си научна кариера се занимава задълбочено с американската изключителност. Според Харц различността на Съединените щати се дължи на отсъствието на европейска феодална класова структура. Като територия на ново заселване (поне за европейците) Северна Америка е страна на равните възможности, в която социалният статус на нейните граждани зависи от тяхното трудолюбие и способности. Отсъствието на наследствени неравенства не поражда необходимост от силна държава, която да преразпределя благата в едно общество, което споделя принципите на локианския либерализъм, че всеки е свободен да си помогне сам. Афроамериканците са единствената социална група, която би предпочела една силна държава да отстоява техните интереси, както работническата класа в Европа.
Има още един фактор. Както напомня Липсет, САЩ извоюват своята независимост с революция срещу концентрираната власт на британската монархия. Следователно свободата, разбирана като антистатизъм[26] и силно недоверие към официалната власт, е единият от т.нар. от него пет ключови компонента на американската политическа култура. САЩ наследяват от тюдорските традиции общото право, а след Славната революция отговорното управление, основано на принципа „никакви данъци без представителство“. Това, което не наследяват, е силната централизирана държава, каквато Англия винаги е била след норманското нашествие. Самата борба за независимост от Великобритания засилва американските антистатистки настроения, в резултат на което в конституцията на новата нация са провъзгласени множество ограничения върху държавната власт под формата на сдържания и противотежести. Географското положение на САЩ също не мотивира изграждането на силна държава, тъй като не граничат с могъщи съседи, които биха могли да ги заплашат, а огромните размери и разпръснатото селско население обуславят възникването на децентрализирано управление.
Макар Харц да е прав, че бялото население в Америка не е разделено на рязко разграничени социални класи, както в Европа, всъщност в ранната Америка съществуват класови различия въз основа на образование и професия като търговско – банкерския елит в Ню Йорк и Бостън и плантаторската аристокрация във Вирджиния. По това време елитът е малобройна и хомогенна група, чиито представители „произхождат от едни и същи предци, говорят на един език, изповядват една религия, привърженици са на еднакви принципи на управление, хора с много сходни обичаи и навици“, пише Джон Джей във „Федералистът №2“. В периода непосредствено след ратифицирането на Конституцията през 1789 г. висшестоящите държавни служители са описани като „правителство от господа“, което в някои отношения не е твърде различно от британското в началото на XIX в. Това правителство спокойно би могло да се нарече „приятелите на Джордж Уошингтън“, тъй като първият президент на републиката избира мъже като себе си, които имат добра квалификация и призвание за държавна служба. При управлението на Джон Адамс бащите на 70 процента, а при управлението на Джефърсън на 60 процента от високопоставените служители са земевладелци, търговци или представители на висшата средна класа. Мнозина съвременници се удивляват на качеството на политическото ръководство в момента на основаването на Америка, на изтънчеността на беседите във „Федералистът (Записките на федералиста)“ както и на способността да се разсъждава за институциите в дългосрочна перспектива. Поне част от причините за това силно ръководство е, че САЩ по това време не са истинска демокрация, а по – скоро елитарно общество, много от чиито лидери са възпитаници на Харвард и Йейл. Подобно на британския елит, мнозина от тях се познават от ученици и от общото си участие в революцията и при изготвянето на Конституцията.