Политичестки ред и политически упадък [bg]

Ако реформирането на британския публичен сектор е продължителен и в известен смисъл недовършен процес, премахването на патронажната система се осъществява по относително елементарен начин. Интелектуалците и социалните критици повдигат въпроса за необходимостта от реформи, който медиите популяризират и разискват по повод събития като Кримската война. Експертна комисия проучва задълбочено въпроса и предлага редица препоръки, които влизат в сила като гласуван от Парламента закон. Най – важните участници в процеса са от един малоброен лондонски елит (свързан с Британска Индия). Всички те са с еднакво образование и се познават лично, а някои от тях имат и роднински връзки. Британската Уестминстърска система[25] е отрицателно настроена към бързите решения поради малкото сдържания и противотежести: през 50 – те години на XIX в. няма федерално управление или децентрализация, няма върховен съд, който да отмени даден закон, няма разделение на властите на изпълнителна и законодателна, няма силна партийна дисциплина (контрол на редовите партийни членове от страна на партийното ръководство). Когато британският елит започва да променя своя състав и представителите на средната класа започват да изместват старите олигарси, техните желания намират отражение в законодателството сравнително бързо.

Това не се отнася за Съединените щати, чиято конституционна система на сдържания и противотежести е причина съществени промени в публичната политика да се осъществяват много трудно и това да отнема много време. Но по – съществени са социалните различия: в Съединените щати липсва единен сплотен елит, а демократичните принципи, залегнали в основата на държавата, са гаранция елитите да срещат съпротивата на новите социални играчи. По тази причина елитната патронажна система в Съединените щати не е изместена от модерна държавна администрация, а в продължение на един век се практикува партийният клиентелизъм. За разлика от британския американският политически опит сочи, че патронажът и клиентелизмът не са свързани с културните особености на дадено общество, нито пък представляват предмодерни практики, които по някакъв начин се запазват с модернизирането на обществата, а са естествен резултат от политическата мобилизация в ранните демокрации. Опитът на демократична Америка сочи също така, че напрежението между демокрация и това, което днес наричаме „добро управление“, е закономерно явление.