Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
— Няма никакво значение.
Калек се замисли и после кимна.
— Разбира се.
— Трябва да стигнем до пленника — етерния дракон, както го нарече Ириди. Трябва да разберем дали е безопасно да го освободим или ще се наложи бързо да го унищожим.
— Няма да е лесен избор, като се има предвид необичайната ни слабост.
— Това е другото нещо, с което трябва да се справим и ми се струва, че решението няма да е много далеч от етерния дракон. Това парче от Демонична душа беше достатъчно мощно, за да се справи с нас, но самата планина излъчва нещо, което разболя и уби вида ми. Дори една малка частица от златния диск не може да е причина за това. Синестра притежава нещо още по-страшно.
Младият дракон се съгласи.
— Може би в даден момент ще трябва да се разделим.
— Със сигурност компанията ми не е нещо, което особено желаеш, затова, когато се наложи, това няма да е трудно.
Калек се засмя, но смехът му бързо замря, щом осъзна, че Крас не се шегува. Междувременно драконът-магьосник най-накрая определи посоката, в която бе най-добре да поемат. Той и преди беше идвал в Грим Батол, но сегашното му състояние се отразяваше и на паметта му.
— Оттук — каза той, посочвайки мястото, където последно беше видял да отива Зендарин.
Калек се подготви.
— Както кажеш.
— Можеш ли да направиш някакъв щит, който да ни прикрие от сетивата на Синестра?
— Няма да е особено силен, Кориалстраз.
Драконът-магьосник се замисли, но продължи да върви.
— Тя сега е съсредоточена върху работата си. Дори слаб щит може да ни е от полза.
Младият дракон описа един кръг пред себе си. Вероятно Крас можеше да направи същото, но сега той пестеше силите си, за да предвижда какво ги очаква напред. Кръгът, който Калек описа, се разрасна и изпълни коридора. После се изду и се превърна в сфера, която погълна и двамата и в същото време избледня и стана невидима.
— Трябва да ни защити поне от драконидите и драконспоните — отбеляза синият.
— А може би и от кървавия елф и магоубиеца му.
— Ако помогне с нещо, помогне…
Не навсякъде коридорите бяха осветени, но това не пречеше на драконите. Единствената светлина идваше от кристалите, инкрустирани на някои места по стените.
— Колко надълбоко стигат тези пещери и тунели? — попита тихо Калек.
— Не знам дали някой, жив или мъртъв, може да отговори на този въпрос, освен може би самият Детуинг. Дори орките не са слизали в най-дълбоките части.
— И драконите ли?
— И драконите… освен може би отново Детуинг. С неговата лудост той щеше да оцелее, докато за всеки друг би било чисто самоубийство.
Крас не добави, че в зависимост от обстоятелствата, самият той може би щеше да се престраши и да се спусне към дълбините. В един момент коридорът, по който бяха вървели известно време, се раздели в три посоки. Крас се спря и подуши въздуха.
— Миризмата на скардини е навсякъде и пречи да търсим теченията. Но поне можем да се ориентираме по това, което се вижда. Пътят надясно почти сигурно води нагоре. Този направо изглежда слиза едно ниво надолу и може и да ни изведе до целта ни, но не съм много сигурен дали не трябва да тръгнем по пътя наляво…
Гръмовен рев разтърси цялата планина. Крас и синият се притиснаха до стената, за да не попаднат под камъните, които се сриваха от всякъде. Ревът спря. А след миг и трусът.
— Това дойде от ляво, Кориалстраз.
— Да, изборът е направен.
Двамата бавно се запромъкваха в тази посока. На Крас му се искаше да побързат, но те и двамата не бяха в подходящо състояние за продължителна борба срещу Синестра и трябваше да са особено внимателни. Изведнъж отново отекна рев, от който тръпки побиха дори Крас. Досега не беше чувал подобно нещо, дори от дракон. Дори от двете противни създания, с които се беше сражавал.
— Какво… какво е това?
— Изглежда Синестра има ново дете…
Калек го изгледа шокиран.
— Имаш предвид като онези неща, на които се натъкнахме по-рано?
— Мисля, че дори те бледнеят пред това. Тя не обича да повтаря грешките си — Крас се замисли. — Този рев дойде от същата тази посока.
— И прозвуча отблизо.
— Така е…
Те почакаха малко, но не последва друг рев. Вместо това се чуха гласове. Тихомълком двамата дракони се върнаха назад по коридора. Крас посочи към един страничен тунел, който явно отдавна не бе използван. Калек продължаваше да поддържа щита. Двамата стигнаха до следващо разклонение и отново спряха. Черният дракон беше наблизо. Много близо.