За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Чрез първата суверенът (или върховният служител) създава закони — временни или постоянни — и поправя или отменя досега съществуващите закони. Чрез втората той сключва мир или обявява война, изпраща или приема посланици, осигурява безопасността на държавата, предотвратява нашествия. Чрез третата той наказва престъпления и разрешава споровете между частни лица. Последната власт може да се нарече съдебна, а втората — просто изпълнителна власт на държавата.
За гражданина политическата свобода е онова душевно спокойствие, което произтича от чувството за сигурност у всеки; за да има такава свобода, необходимо е управлението да бъде такова, че гражданинът да не се бои от другия гражданин.
Ако законодателната и изпълнителната власт са съсредоточени в едно лице или учреждение, свобода не може да има; защото в такъв случай има опасност, че същият този монарх или сенат ще създава тиранически закони, които ще прилага тиранически.
Не може да има също така свобода, ако съдебната власт не е отделена от законодателната и изпълнителната. Ако тя е съединена със законодателната, животът и свободата на гражданина ще се окажат във властта на произвола; защото съдия ще бъде законодателят. Ако съдебната власт е съединена с изпълнителната, съдията би могъл да има силата на угнетителя.
Всичко би било загубено, ако в едно и също лице или в едно и също управление, съставено от първенци, благородници, хора от народа, се съсредоточат трите власти: властта да се създават закони, властта да се привеждат в изпълнение държавните постановления и властта да се съдят престъпленията и делата на частните лица.
В повечето европейски държави управлението е умерено, защото господарят там, който държи първите две власти, оставя на своите поданици изпълнението на третата. У турците, където тези три власти са съсредоточени в ръцете на султана, царува ужасен деспотизъм.
В италианските републики, където тези власти са обединени, свободата е по-малко, отколкото в нашите монархии. Затова управлението там има нужда, за да съществува, от такива жестоки мерки, както управлението в Турция; свидетелство за това са инквизиторите и сандъците, в които всеки доносчик може във всеки момент да пусне бележка с някакво обвинение.
Помислете какво може да е положението на гражданина в тези републики. Ведомството, което изпълнява законите, държи цялата власт, която си е дало като законодател. То може да разори държавата, придавайки на волята си смисъл на общозадължителни закони; освен това, притежавайки съдебна власт, то може да унищожи всеки гражданин чрез отделни свои решения.
Цялата власт тук е наедно; и макар да не е налице онази външна помпозност, която отличава деспотическия господар, нейният дух се чувствува във всеки момент.
Затова владетелите, които са се стремели към деспотизъм, винаги са започвали с обединяването в тяхно лице на всички власти; а много крале в Европа — като са обсебвали всички главни длъжности в държавата.
Разбира се, чистата наследствена аристокрация на италианските републики не съответствува точно на азиатския деспотизъм. Многочислеността на длъжностните лица понякога смекчава самата длъжност; не всички благородници винаги са единни в замислите си; създават се различни съдилища, които взаимно се ограничават. Така във Венеция Великият съвет има законодателната власт, прегади — изпълнителната, кварантията — съдебната.37 Но лошото е в това, че всички тези различни трибунали се състоят от длъжностни лица, принадлежащи към едно и също съсловие; а това не е друго освен една и съща власт.
Съдебната власт не трябва да се възлага на постоянно действуващия сенат, а на лица, които за известно време от годината биват изтеглени от народа по начин, предвиден от закона, за образуване на съд, чиято дейност може да продължи толкова, колкото налага необходимостта.
По такъв начин съдебната власт, толкова страшна за хората, няма да бъде свързана нито с известното положение, нито с известната професия; тя ще стане, така да се каже, невидима и сякаш несъществуваща. Хората нямат непрекъснато пред себе си съдии; и се страхуват не от съдиите, а от съда.
Необходимо е даже при тежки обвинения нарушителят да се ползува по закон от правото си да избира съдии; или поне да може да отстранява от тях толкова, че на останалите да се гледа като на избрани от него.
Другите две власти могат да се възложат на длъжностни лица или на постоянни органи предвид на това, че те не се отнасят до частни лица; едната от тях е израз на общата воля на държавата, а другата — изпълнител на тази воля.