Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Ще ви ги покажа, сър. Бих искал също така да видите и лабораторията.

Те потеглиха, ала Джуди не помръдна.

— Доктор Флеминг… — обади се безуспешно тя, но не я чуха.

Флеминг пристъпи напред.

— Може ли за момент…

— Не сега, Флеминг.

— Но…

— Какво желае този млад човек? — меко попита министър-председателят.

Гиърс пусна една усмивка.

— Нищо, сър. Нищо не иска.

Министър-председателят тактично замълча и продължи обиколката си, а Флеминг, който направи нов опит да се приближи до него, усети ръката на Хънтър върху рамото си.

— За бога! — изсъска Хънтър.

На вратата към лабораторията Гиърс се обърна.

— Не би било зле да ни придружите — каза той на Андромеда, без да обръща внимание на останалите.

— Елате, мила — каза министър-председателят, като й отстъпи да мине първа. — Път на разума и красотата.

Цялата процесия влезе в лабораторията, остана само Джуди.

— Идваш ли? — попита тя Флеминг, който стоеше и втренчено гледаше след тях.

Той поклати глава.

— Беше страхотно, нали?

— Направих, каквото можах.

— Страхотно!

Джуди мачкаше носната си кърпичка.

— Най-малкото можеха да ти позволят да разговаряш с него. Предполагам, че е умен, макар да ми прилича на стара жена.

— Като една друга.

— Коя?

— От Ригър — той й се усмихна едвам, — дето решила да язди тигър. Завършила тъжно ездата — изядена била жената, а тигърът силен — доволно ухилен.

Тя знаеше това весело детско стихче и я обхвана гняв.

— Ние всички отиваме на такава езда, освен теб, така ли?

— Знаеш ли какво ми каза тя току-що?

— Не.

Той промени намерението си и погледна към контролното табло.

— Имам една идея.

— Аз мога ли да я разбера?

— Чуй как прекрасно тиктака — колко ритмично, и колко е изпипан. — Компютърът работеше неспирно; леко жужеше и светлинките равномерно присветваха. — Мърка си, а ние сме в търбуха му. Ами ако сега дръпна щепсела?

— Няма да ти позволят.

— Или да взема някой лост и да го направя на парчета.

— При тая охрана няма да стигнеш далече. Пък и ще го построят отново.

Той извади бележник и няколко листа от едно чекмедже под пулта за управление.

— Тогава ще трябва да му поразтърсим мозъка, нали? Вече поразтърсих младата дама. По-добре е да започнем още сега. — Той забеляза, че Джуди го гледа със съмнение. — Не се безпокой, няма да се наложи да надуваш свирката. Оттук ли ще се върнат?

— Не, ще излязат през лабораторията.

— Добре. — Той започна да преписва някакви числа от листовете в бележника.

— Какво е това?

— Съкратена формула на съществото.

— На Андромеда ли?

— Наричай я, както намериш за добре. — Флеминг продължи да дращи. — Така я нарича машината. Всъщност не е формула, а нещо като личен номер.

— Какво ще правиш?

— Ще я прередя малко.

— Нали няма да повредиш нищо?