Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
Кейт пламна от гняв. Това бе ненужно интимна забележка, и то пред Гавин. Но, когато хвърли един поглед към Гавин, тя видя, че той смръщено гледа след Алек Малкълм.
— Не — твърдо заяви Робърт, като се обърна към Гавин. — Дори не си го помисляй, Гавин!
Гавин поклати глава, докато гледаше как Малкълм изчезва от погледа. После обърна коня си и го пришпори в стремглав галоп.
— Какво не е наред? — попита Кейт, докато гледаше как той лети далеч напред по пътеката.
— Да върви по дяволите!
— Кажи ми защо е разстроен?
— Попитай го сама. Дори не мога да говоря за лудостта му, без да започна да богохулствам! — Той пришпори и своя кон и препусна след Гавин. — Проклет побъркан!
8.
До края на деня Кейт така и не видя възможност да попита Гавин каквото и да е. Вместо да язди до нея както обикновено, той препускаше далеч напред. Едва когато спряха да лагеруват привечер, тя успя да говори с него.
Докато той нареждаше дървата за огъня, тя коленичи до него.
— Мога ли да ти помогна?
— Да наредим дървата ли? Или — добави той тъжно, като погледна към Робърт, който тъкмо поеше конете на няколко метра от тях, — да ме спасиш от гнева на Робърт?
— И двете. — Тя започна да огражда дървата с камъните, които той бе събрал.
През изминалите седмици се бе сближила с Гавин повече, от когото и да е друг през целия й живот, освен Робърт и въпреки това й бе трудно да се натрапи в толкова личен въпрос. Самият факт, че въобще можеше да го стори, показваше колко много се е променила. Тя се стараеше да гледа само в работата си, докато, неловко заговори:
— Никога не съм имала друг приятел, освен Каролин, но наистина много се привързах към теб, Гавин. Тежко ми е… Не ми харесва да те виждам нещастен.
— На мен също не ми харесва. Не е в природата ми — тъжно каза той. — Няма ли да е чудесен този свят, ако просто оставяхме всеки сам да намери щастието си, без да му се месим или да му пречим?
— Би било прекрасно — тихо се съгласи тя.
— Но нещата никога не се случват така. — Той удари кремъка, за да запали праханта за огъня. — Затова трябва да се стремим сами да намираме пътя си през препятствията.
— Какви препятствия? — Тя побърза да добави: — Ако желаеш да ми кажеш. Това не е любопитство, Гавин. Наистина искам да ти помогна.
— Знам. — Праханта пламна, и той раздуха пламъците. — Става въпрос за Джийн. Дъщерята на Алек. Аз ще се оженя за нея.
Кейт се опита да си припомни какво точно бе казал Алек за дъщеря си.
— А Малкълм не знае?
Той направи гримаса на отвращение.
— Алек би ме измъчвал до смърт, би изпотрошил всичките ми кокали в тъмницата си, ако дори и само заподозре, че смятам да взема Джийни. Той има за нея планове, които не включват един безимотен оръженосец, който служи на най-големия му враг.
Кейт вече започваше да разбира гнева и загрижеността на Робърт. Ако Малкълм бе толкова безмилостен, колкото го описваха, тази връзка можеше да се окаже смъртоносна за Гавин.
— Дълго време теб те нямаше. Сигурно много отдавна не си я виждал — нежно каза тя. — Може би чувствата ти са се променили.
— Някои неща не се променят. Разбрах това още първия път, когато я видях, на събора в Килфърт. Тогава бях само на петнайсет, а тя бе четири години по-малка от мен, но това нямаше никакво значение. Ние бяхме създадени един за друг. — И след миг той добави, усложнявайки нещата още повече: — Все още си принадлежим един на друг.
— И какво смяташ да правиш?
— Ще я открадна от Малкълм. Ще се оженим. Ще я обичам. — Той се усмихна. — Всичко е толкова просто!
— Стига само да не те убият, докато го вършиш.
— О, да, този проблем винаги изниква. Точно това бе и една от причините да тръгна по море с Робърт. Не съм велик воин, нали разбираш. Мислех си, че трябва да науча някои неща, за да защитавам моята Джийни. — И след миг мълчание той добави: — А и ще ми е нужен делът ми от плячката, когато се наложи да напусна Крейда.
Тя го погледна объркано. Знаеше, че и той обича Крейда почти колкото Робърт.
— Защо ще напускаш Крейда?
— Заради Джийни. Не мога да искам от Робърт да я приюти и я пази, когато Алек тръгне след нея. Това само ще даде на Малкълм повода, който той вече толкова дълго търси, за да превземе Крейда.
А Крейда винаги е на първо място в съзнанието на Робърт, тъжно си помисли тя.
— Говори ли вече с Робърт?