Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Помълча и заговори с безизразен глас:
— В деня, когато се случи, помагах на баща ми да събираме коне за армията, а майка ми бе на посещение при болен съсед. Лятното небе тръгнала с фургона към града, за да купи плат за пелени. Оставила Тим вкъщи с майка си, Сладката трева. Родителите на Лятното небе живееха в ранчото — баща й, Скачащия бик, работеше за татко. Така че ние с нея израснахме заедно. Смеещия се ручей е три години по-малка от нас. Роди им се братче, но то умря при раждането — останаха само двете момичета.
Той спря и накъсано си пое въздух. Сторм не знаеше дали ще продължи, но той прочисти гърло и поде глухо, сякаш повтаряше нещо, неизличимо вдълбано в съзнанието му.
— Някъде между ранчото и града трима разбойници нападнали Лятното небе. Преди да умре разбрахме от нея, какво се е случило. Тримата главорези спрели фургона и започнали да я тормозят, наричали я „тъпа индианка“ и „подлога на белите“. Видели, че е бременна и започнали да я обиждат, че носи бяло копеле.
— О, Грейди, какъв ужас — възкликна Сторм, искрено потресена.
— Лятното небе беше най-милото и всеотдайно същество на света — продължи Грейди горчиво. — И на мравката път правеше. Целия си живот бе посветила на мен и на нашето щастие, на отглеждането на децата в спокойна атмосфера.
— Какво е станало после? — настоя Сторм.
— Един от мъжете се хвърлил върху нея и я свалил от фургона. Държал я, докато другите двама късали дрехите й. Тя се уплашила, че ще я изнасилят и ще повредят бебето. Борила се отчаяно, свирепо за живота си, но мъжете лесно я надвили. Притиснали я към земята и тя закрещяла. Писъците й явно изплашили коня, вързан за фургона. Каза, че започнал да пръхти и диво да рие с копита. Тримата отскочили от пътя му, но Лятното небе не била достатъчно бърза. Опитала се да запази корема си, но подплашеното животно я ритнало силно и сериозно я ранило. Като видели, че работата е лоша, тримата мъже побягнали. Можели са да я спасят, ако веднага бяха повикали помощ. Но вместо това пришпорили конете и избягали, оставили я да абортира в мръсотията. Ние с татко я открихме след няколко часа, на връщане от пасбището. Тя живя още колкото да ми разкаже какво се е случило и умря в ръцете ми.
Сторм бе ужасена. Нищо странно, че Грейди е толкова ожесточен.
— Какво стана с мъжете, които причиниха смъртта й? — тихо попита тя. — Отидоха ли в затвора заради жестокото си деяние?
Внезапно Грейди сякаш се отърси от летаргията. Лицето му доби зловещо изражение, гласът му бе като нажежена стомана, когато отвърна:
— Така и не ги откриха. Нали Лятното небе беше само нищо и никаква индианка, властите не си дадоха много зор да ги търсят. От този ден намразих бялата си кръв. Ненавиждах хората, причинили смъртта на една невинна жена и обвиних закона, задето убийците на Лятното небе не бяха намерени.
Очите на Сторм се навлажниха, изпитваше жалост към объркания младеж, изгубил жена си и напуснал семейството си заради нечовешкото отношение между хората. Мъжете, виновни за смъртта на Лятното небе, бяха жестоки, развратни негодници.
— И ти напусна ранчото на родителите си? — прошепна тя.
— Те ме молеха да не заминавам, караха ме да оставя Тим да го гледат — припомни си Грейди, — но моята омраза бе насочена и към тях. Ако този ден не трябваше да помагам на татко и ако мама не беше оставила Лятното небе да тръгне сама към града, съпругата ми можеше да е жива и днес. Опасявам се, че преди да си тръгна казах неща, които всъщност не мисля. Боже мой, направо съм ужасен от голямата болка, която им причиних — изпъшка той.
— Сигурна съм, че вече са ти простили.
— Може би са ми простили жестоките думи, но никога няма да могат да забравят в какво, се превърнах, след като напуснах ранчото. След смъртта на Лятното небе родителите й и сестра й вече не се чувстваха сигурни в Мирната долина и аз ги придружих до резервата на Черните хълмове. Чувствах се така здраво свързан с племето, че станах част от него. Възприех целия им начин на живот, стремях се да забравя всички ценности, на които ме бяха научили майка ми и баща ми. В крайна сметка се превърнах в свиреп воин, имах само една цел пред себе си — да унищожавам Белите очи, виновни за смъртта на жена ми. И в израз на крайно неподчинение препусках с размирниците, които нападаха и крадяха храна и оръжие. Дори се бих срещу армията, в която служи собственият ми баща. Сигурен съм, че татко се е почувствал дълбоко засегнат, когато е научил с какво се занимавам. Посветил е живота си на борбата срещу дискриминацията, както и майка ми. Никога не ми беше минавало през ум, че поведението ми се ръководи от същите предразсъдъци, довели до убийството на Лятното небе.