Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Моля те, Демиън, не ме гледай така сериозно! — Гласът й беше нежен и издаваше страх. Тя застана пред него, прегърна го и притисна лице към гърдите му. — Трябва да се радваме на онова, което имаме. Не бива да желаем невъзможното, защото това ще ни направи нещастни.
— Забранено ли е да желая твоята безопасност и сигурно бъдеще? — попита тихо той и зарови пръсти в гъстата кестенява коса.
— Не бива да се тревожиш за мен. — Върхът на езика й се плъзна нежно по белега на рамото. — Занимавам се с контрабанда вече три години и няма изгледи това да се промени скоро. Работим много успешно, трябва да знаеш.
— Знам, знам. — Той не можа да скрие сарказма в гласа си. — Ще се постарая да потисна страха си за вас, мадам.
Мери избухна в тих смях.
— Ако знаеш колко много приличаш в този момент на Нан, лорд Ръдърфорд! Тя ме чака горе. Всяка нощ, когато съм навън, седи до огъня и ме чака търпеливо, за да ме наругае безпощадно, че излагам живота си на опасност.
— Тогава ще предоставя обвинението на Нан. — Той я притисна силно до себе си и продължи: — Искам да ми обещаеш нещо.
— Зависи какво. — Дяволитостта изчезна от погледа й, тя изглеждаше спокойна и сериозна.
— Никога няма да излизаш нощем, без да си ми казала предварително. Няма да предприемеш поредния си безумен излет, без да ме уведомиш.
— Това не е безумие, скъпи Демиън. Това е единственото, което поддържа тялото и духа ми.
Той поклати глава.
— По-страшно е, скъпа: ти обичаш опасността и риска.
Мередит си представи двете бутилки мадейра и записката, оставена пред вратата на митническата служба, и призна, че той имаше право. Ала не можеше да му каже какво бе сторила тази нощ.
— Може би… малко. Животът ми е толкова мрачен, че има нужда от малко приключение.
Демиън хвана брадичката й и я погледна изпитателно.
— Още не си ми отговорила.
— Добре, ще ти съобщавам кога идват доставките — отговори сериозно тя. — Но за теб ще е по-просто, ако не знаеш.
— Искам да чуя обещанието ти — настоя той.
— Добре, обещавам ти.
— Засега ще се задоволя с това. — Той я пусна, навлече панталона си и посегна към ризата. — Но не си въобразявай, че ще те оставя на мира по другия въпрос!
— Не мога да променя нещата. — Гласът й беше съвсем тих, но издаваше решителност.
Ръдърфорд се усмихна и я щипна по нослето.
— Има още много неща, на които трябва да се научиш, малка моя контрабандистке! Не си въобразявай, че вече знаеш всичко. Ела, ще те придружа до вратата. Тъй като не искам утре да изглеждаш изтощена, трябва да ми обещаеш, че ще спиш до късно.
Мередит избухна в смях.
— Само ти, си виновен, че стана толкова късно. Вече е утро.
— Правилно. — Той я бутна пред себе си към коридора, който водеше към къщата. — Утре вечер ще се срещнем малко по-рано!
— И ще ни бъде по-удобно — пошепна тя. Когато стигнаха края на тунела, се обърна към него и помоли: — Хайде да не си разваляме удоволствието, Демиън! Никога не съм била толкова щастлива, толкова доволна. Не можем ли да оставим нещата, както са?
Той не можа да откаже на молбата й. В досегашния си живот Мередит бе познала твърде малко щастие и той беше твърдо решен да я направи най-щастливата жена на света. Затова сега не биваше да разрушава постигнатото.
— И аз съм доволен — промълви той. — Дай ми целувка за лека нощ, любов моя!
Тя се отзова веднага, притисна устни върху неговите и обхвана лицето му между двете си ръце. После бързо се отдели от него и натисна един скален блок. Той падна назад с приглушен шум и Ръдърфорд й помогна да мине през отвора. Когато понечи да й подаде фенера, тя поклати глава.
— Не ми трябва фенер. Остави го да ти осветява пътя. Мястото му е в пещерата.
Той й прати въздушна целувка, изчака скалата да се намести на мястото си и се обърна да се върви. Ако не се страхуваше толкова за безопасността й, сигурно щеше да се радва на тази игра. Никой не би помислил, че един бивш полковник от армията на Уелингтън прикрива нарушителка на законите, че има тайна любовна връзка с нея и двамата се любят в пещера под крайбрежните скали. Лорд Ръдърфорд поклати безпомощно глава и се запъти към изхода на пещерата. Небето навън вече просветляваше. Нали беше дошъл в Корнуол да търси развлечения. Би било глупаво сега да се оплаква, че си е намерил занимание, много по-интересно, отколкото би могъл да си представи.