Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Възрастен мъж дойде бързо от колибата, отваряйки вратата зад себе си с такъв трясък, че змията се разлюля прочувствено.
Този мъж бе по-нисък от първия, несъразмерен, раменете му бяха много широки, а ръцете твърде дълги, които заедно със светлите му кафеви очи, къса четинеста коса и набръчкано лице му даваха вид на силна, възрастна маймуна. Той се спря до мъжа с ножа, който сега се кикотеше със смях при вида на Оджън на пода.
— Министерството, нали? — каза по-възрастният мъж, гледайки надолу към Оджън.
— Точно така. — каза Оджън ядосано, разтривайки лицето си — А Вие, предполагам, сте господин Гаунт.
— Точно тъй. — каза Гаунт — По лицето ви уцели, нали?
— Да, това направи! — каза рязко Оджън
— Трябваше да кажете, че ще дойдете, а? — каза Гаунт агресивно. — Това е частна собственост. Не може просто да си влезете и да очаквате синът ми да не се защити.
— Да се защити от какво? — каза Оджън, изправяйки се на крака.
— Интриганти. Натрапници. Мъгъли и паплач.
Оджън насочи пръчката си към носа си, от който все още излизаха големи количества от нещо, което изглеждаше като жълта гной и шуртенето спря веднага. Господин Гаунт проговори с крайчеца на устата си на Морфин:
— Влез в къщата. Не спори.
Този път, готов, Хари разпозна змийският, въпреки че можеше да разбере какво се казва, той разпозна странният съскащ звук, който бе всичко, което Оджън можеше да чуе. Морфин изглеждаше готов да възрази, но когато баща му му хвърли заплашителен поглед, той промени намеренията си, движейки се тежко към колибата със странна въргаляща се походка и тресна вратата зад себе си, така че змията отново подскочи жалко.
— Дошъл съм да се видя със синът ви, господин Гаунт. — каза Оджън, докато изстискваше и последната гной от престилката си. — Това беше Морфин, нали?
— А, това бе Морфин. — каза безразлично възрастният мъж. — Чистокръвен ли сте? — попита той с внезапна агресия.
— Това е без значение. — отвърна хладно Оджън и Хари усети как уважението му към Оджън се засили. Очевидно Гаунт реагира доста по-различно. Той присви очи към Оджън и замърмори в тон, който бе нарочно обиден:
— Сега като се замисля, виждал съм типове като теб в селото.
— Не се съмнявам, че на синът Ви е било позволено да излива своеволието си над тях. — каза Оджън. — Може би можем да продължим разговорът си вътре?
— Вътре?
— Да, господин Гаунт. Вече Ви казах. Тук съм заради Морфин. Пратихме ви сова…
— Не ползвам сови. — каза Гаунт. — Не отварям писма.
— Тогава нямате особено право да се оплаквате, че посетителите Ви не Ви предупреждават. — каза заядливо Оджън. — Тук съм, за да разследвам сериозно нарушение на Магическия закон, което се е случило в ранните часове тази сутрин.
— Добре, добре, добре. — изрева Гаунт — Елате в проклетата къща тогава, щом ще Ви е по-добре там.
Къщата изглежда се състоеше от три малки стаи. Две врати водеха до голямата стая, която служеше едновременно за кухня и всекидневна. Морфин седеше на мръсен фотьойл до пушещият огън, гърчейки между тъмните си пръсти пепелянка и тананикайки си монотонно на змийски:
Чу се тътрещ се шум откъм ъгъла до отворения прозорец и Хари разбра, че имаше още някой в стаята — момиче, чиято дрипава сива дреха беше в същия цвят като мръсната стена зад нея. Тя седеше до димящо гърне на мрачна печка и се суетеше около полица с бедняшки гърнета и тигани. Косата й беше изтощена и без блясък, а тя имаше обикновено, бледо, по-скоро тежко лице. Очите й като тези на брат й гледаха в различни посоки. Тя изглеждаше по-спретната от двамата мъже, но Хари си помисли, че не е виждал човек, който да изглежда толкова пораженски.
— Дъщеря ми Меропе. — каза Гаунт неохотно Гаунт, след като Оджън погледна въпросително към нея.
— Добро утро. — каза Оджън
Тя не отговори, а уплашено погледна към баща си, върна се в дъното на стаята и продължи да поставя гърнетата на рафта зад себе си.
— Господин Гаунт, — каза Оджън, — нека преминем право на въпроса. Смятаме, че синът ви Морфин е направил магия пред мъгъл късно снощи.
Чу се оглушителен трясък. Меропе бе изпуснала едно от гърнетата.
— Събери го! — изкрещя й Гаунт. — Точно така, наведи се на пода като някой мръсен мъгъл, за какво ти е пръчка, безполезна купчина боклук?
— Господин Гаунт, моля Ви! — каза Оджън с шокиран тон, докато Меропе, която вече бе събрала гърнето, се изчерви алено, изпусна го отново, извади пръчката си от джоба с треперещи ръце, насочи я към гърнето и измърмори бързо, неразбираемо заклинание, което накара гърнето да отскочи през пода на стаята, да се удари в насрещната стена и да се разцепи на две.