![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
Има и други области — слънчевият сплит, ходилото, коляното. Но всички тези техники винаги включват някакъв проблем. По филмите един дребен опонент може да надвие по-едър. Но в живота не че е невъзможно, но когато жената е дребна колкото Рейчъл, а мъжът е толкова грамаден, колкото настоящият й нападател, шансовете да излезе победител са нищожни. Ако нападателят знае какво върши, от нищожни шансовете се свеждат до нулеви.
Друг проблем за една жена е, че боят никога не протича както по филмите. Помислете за физическа разправа в някой бар, на спортно събитие или дори на игрището. Боят почти винаги свършва със счепкване на земята. По телевизията или на боксов ринг може участниците в боя да стоят прави и да си нанасят удари. В действителност единият събаря другия на земята, където се въргалят и се борят, без значение колко са тренирани. Ако борбата достигне този етап, Рейчъл никога не би успяла да надвие толкова огромен противник.
И накрая, макар Рейчъл да се бе упражнявала и тренирала в симулирани опасни ситуации — в Куонтико дори имаше „изкуствен град“ за целта, — тя никога преди не бе влизала във физическа разправа. Не беше подготвена за съпътстващата паника, за гъделичкащата, непредвидена безчувственост на краката, за начина, по който адреналинът се смесва със страха и подкопава силите.
Рейчъл не можеше да диша. Усещаше ръката върху устата си и, излязла извън себе си, реагира погрешно. Вместо веднага да ритне назад в опит да улучи коляното му, или да го настъпи с все сила по ходилото, Рейчъл се поддаде на инстинкта и използва двете си ръце, за да си освободи устата. Което не произведе никакъв ефект.
За секунди мъжът сложи ръка в основата на главата й и я обхвана като в менгеме. Усещаше впитите му във венците й пръсти. Ръцете му бяха толкова силни, че Рейчъл не се съмняваше, че може да смачка черепа й като черупка на яйце. Само че той не направи това, а я вдигна нагоре, при което шията й понесе цялото опъване. Все едно й късаше главата. Ръката върху устата и ноздрите й спираше всякакъв въздух. Той я повдигна още по-нагоре, при което нозете й се отлепиха от земята. Тя се вкопчи в китките му в отчаян опит да се измъкне, да намали опъването на шията. Ала не успяваше да си поеме въздух.
В ушите си чуваше грохот. Дробовете й горяха. Краката й ритаха напосоки. Докосваха тялото му, но ударите им бяха толкова слаби и немощни, че той дори не си направи труда да им се противопостави. Бе приближил лицето си до нейното и тя долавяше дъха му. Очилата за нощно виждане само се бяха извъртели, без да паднат на земята, и й пречеха да вижда.
Главата й пулсираше от натиска. В отчаян опит да си припомни тренировките, Рейчъл впи нокти в специалната точка за натиск под палеца му. Никакъв ефект. Зарита още по-усилено. Пак нищо. Имаше нужда от въздух. Чувстваше се като мятаща се на въдицата риба, чиито сили я напускаха, умирайки. Обзе я паника.
Пистолетът.
Можеше да се пресегне за него, стига да запази контрол достатъчно дълго, да събере кураж да освободи ръката си, да бръкне в джоба, да извади оръжието и да стреля. Това бе единственият й шанс. Мозъкът й бе замаян, съзнанието я напускаше.
Разбирайки, че черепът й всеки момент ще експлодира, Рейчъл освободи лявата си ръка. Шията й беше толкова опъната, че тя бе сигурна, че ще се скъса като гумена лента. Ръката й напипа кобура. Пръстите й докосваха пистолета.
Но мъжът забеляза движенията й. Докато Рейчъл все още се мяташе като парцалена кукла, той й нанесе мощен удар с коляно в бъбреците. Болката експлодира като червена светкавица. Очите й се подбелиха, но тя не се предаде. Продължаваше да напипва оръжието. Не му оставаше друг избор. Пусна я на земята.
Въздух.
Дихателните й пътища най-сетне се освободиха. Опита се да възпре давенето, но дробовете й настояваха на своето. Не успяваше да се удържи.
Облекчението й обаче не продължи дълго. С едната си ръка мъжът пресече измъкването на пистолета. С другата й нанесе саблен удар по гърлото. Рейчъл отвори широко уста и се строполи. Мъжът грабна пистолета й и го запрати настрани. Отпусна се тежко върху тялото й. Малкото въздух, който бе събрала, отлетя. Той възседна гръдния й кош и протегна ръце към гърлото й.
Точно тогава полицейската кола профуча покрай тях.
Мъжът внезапно се надигна. Тя се опита да се възползва от ситуацията, но той просто бе прекалено грамаден. Той измъкна от джоба си мобилен телефон и го сложи пред устата си. Изхриптя шепнешком: „Край! Ченгета!“