Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

Хеши си помисли, че всичко върви прекалено гладко.

Беше наблюдавал как доктор Сейдман напуска колата. Изчака. Никой друг не излезе от нея. Тогава заслиза надолу от старата кула на укреплението.

И тогава видя жената.

Спря се, наблюдавайки я как се насочва към асансьорите на метрото. С нея имаше двама мъже. В което нямаше нищо съмнително. Но след това, когато жената спринтира обратно сама, картината вече се промени.

От този момент нататък не я изпусна от поглед. Когато тя се шмугна в мрака, Хеши се запромъква към нея.

Той знаеше, че външността му буди страх. Знаеше също, че мозъчните му връзки не действат нормално. Не че му пукаше, което, както сам допускаше, се дължеше именно на изпортените му мозъчни връзки. Някои ще кажат, че Хеши е олицетворение на злото. Беше видял сметката на шестнайсет души през живота си, четиринайсет от които бе убивал бавно. Шестима мъже бе оставил живи, за да се каят горчиво.

Предполага се, че хора като Хеши не съзнават какво вършат. Че са недосегаеми за човешката болка. Но това не е вярно. Страданието на неговите жертви не му беше чуждо. Той знаеше що е болка. И разбираше любовта. Той обичаше Лидия. Обичаше я по начини, които повечето хора не биха могли да проумеят. Би убивал заради нея. Би умрял заради нея. Мнозина казват това за любимите си хора, но колцина са готови да го подложат на проверка?

Жената, скрита в мрака, беше с привързан за главата си бинокъл. Очила за нощно виждане. Хеши ги бе виждал по новините. Носеха ги войници, участващи в бойни действия. Фактът, че тя ги притежава, не означаваше непременно, че е ченге. Повечето бойна техника и военно оборудване можеха да се набавят от хора с достатъчно долари. Хеши я наблюдаваше. И да е ченге, и да не е, ако очилата работеха, тази жена щеше да бъде свидетел как Лидия извършва убийство.