![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
— Тръгни надолу по пътеката.
Все още имаше достатъчно светлина да различа първите няколко стъпала. Заслизах по тях. Обгърна ме плътен мрак. Заопипвах пътя с крак като слепец, размахващ бастун. Това никак не ми харесваше. Отново се питах къде е Рейчъл. Дали бе някъде наблизо? Опитвах се да следвам пътеката. Препънах се в един камък.
— Добре — изрече гласът. — Спри.
Спрях се. Не виждах нищо пред себе си. Улицата зад мен едва се мержелееше. От дясната ми страна имаше стръмен склон. Въздухът имаше особения мирис на градски парк — объркана смесица от свежо и застояло. Ослушах се за някакъв издайнически звук, но не чух нищо, освен далечен грохот на профучаващи коли.
— Сложи парите на земята.
— Не — казах. — Искам да видя дъщеря си.
— Сложи парите на земята.
— Имахме договорка. Вие показвате дъщеря ми, аз ви показвам парите.
Не последва отговор. Чувах как кръвта бучи в ушите ми. Взе да ме сковава страх. Не, това никак не ми харесваше. Бях прекалено изложен на показ. Проверих пътеката зад себе си. Все още можех да си плюя на петите и да се развикам като луд. Кварталът беше гъстонаселен, както преобладаващата част на Манхатън. Някой можеше да извика полиция или да се притече на помощ.
— Доктор Сейдман?
— Да?
В този момент светлината на фенер ме заслепи. Замигах и вдигнах ръка да заслоня очите си. Присвих ги, за да мога да видя отвъд фенера. Някой свали лъча надолу. Очите ми бързо се приспособиха, но това се оказа излишно. Светлинният лъч бе прекъснат от силует. Нямаше грешка. Незабавно видях какво осветяваше.
Там имаше човек. Дори може би различих фланела, но не бях сигурен. Както казах, беше само силует. Не можех да различа ясно нито черти, нито цветове, нито модела. Тъй че тази част може да е била просто въображение. Но не и останалата. Видях достатъчно ясно формата и очертанието, за да греша.
Застанало до мъжа, стискайки го за крака точно над коляното, имаше малко дете.
ГЛАВА 26
Лидия съжаляваше, че не е по-светло. Изпита силно желание да види изражението върху лицето на доктор Сейдман точно в този момент. Това нямаше нищо общо с жестокостта, която щеше да последва. Беше чисто любопитство, само че по-дълбоко от нормалната човешка реакция от сорта „Намали скоростта да видим пътната катастрофа“. Представете си. Детето на този човек е било похитено. В продължение на цяла година и половина е бил принуден да се гърчи в догадки за съдбата му, да се мята в безсънни нощи, да си представя ужаси, които е най-добре да останат в бездната на подсъзнанието.
Вече бе видял дъщеря си.
Би било неестествено Лидия да не поиска да види изражението му.
Секундите се нижеха. Тя желаеше това. Искаше да разтегли напрежението, да го издърпа отвъд пределите на човешката търпимост, да го размекне, преди окончателния удар.
Най-сетне я беше видял.
Лидия измъкна „Зиг зауер“-а. Държеше го до тялото си. Надничайки иззад храста, тя определи разстоянието между себе си и Сейдман на около трийсет-четирийсет крачки. Отново доближи до устата си трансформатора на гласа и мобифона. Зашепна в него. Но и да шепнеше, и да крещеше, устройството правеше гласа еднакво равен.
— Отвори сака с парите.
Наблюдаваше движенията му на човек, изпаднал в транс. Той изпълняваше нарежданията й, вече безропотно. Този път тя използваше фенера. Насочи го към лицето му, сетне свали лъча към сака.
Пари. Успя да види пачките. Кимна на себе си. Вече можеха да потеглят.
— Добре — произнесе тя. — Остави парите на земята. Тръгни бавно по пътеката. Тара ще те чака.
Тя наблюдаваше как доктор Сейдман пусна сака. Той запремига към мястото, където вярваше, че го чака дъщеря му. Движенията му бяха сковани, но може би отново се чувстваше заслепен от фенера. Което също щеше да ги улесни.
Лидия имаше намерение да стреля от близко разстояние. Два бързи куршума в главата, в случай че той носи бронежилетка. Но искаше да е сигурна. Да няма грешки. Да няма шанс да избяга.
Сейдман се приближаваше към нея. Вече бе на двайсетина крачки. Лидия вдигна пистолета и се прицели.
Ако Марк слезеше в метрото, Рейчъл знаеше, че ще е почти невъзможно да го последва, без да бъде забелязана.
Тя тръгна забързано към стълбите. Когато ги достигна, погледна надолу в мрака. Марк беше изчезнал. По дяволите! Тя се огледа. Имаше стрелка за асансьорите, водещи към влак „А“. Вдясно имаше затворен портал с метална решетка. Нищо друго.
Трябва да е в някой от асансьорите, които водят към метрото.
Сега какво?
Чу стъпки зад гърба си. С дясната ръка Рейчъл бързо избърса боята от лицето си, за да има поне относително приличен вид. С лявата скри очилата.