![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
Двама мъже слизаха по стълбите. Единият улови погледа й и се усмихна. Тя пак изтри лицето си и отвърна на усмивката. Мъжете се затичаха надолу по стълбите и завиха към редицата от асансьори.
Рейчъл набързо прецени възможностите. Двамината мъже можеха да й послужат за прикритие. Можеше да ги последва надолу, да се качи в същия асансьор и да слезе заедно с тях, дори можеха да завържат разговор. Кой би се усъмнил в нея тогава? Надяваше се влакът на Марк все още да не е потеглил. Ако беше потеглил… е, нямаше полза от негативно мислене.
Рейчъл се запъти към мъжете, когато нещо я накара да се спре. Порталът с желязната решетка, онзи, който бе видяла вдясно. Беше заключен. Върху него имаше знак:
Но през мрака Рейчъл зърна лъч светлина от електрически фенер.
Закова се. Опита се да надникне през оградата, но можа да види само лъча светлина. Решетката бе твърде гъста. Вляво от себе си дочу шума на идващия асансьор. Вратите се отвориха с плъзгане. Мъжете влязоха вътре. Нямаше време да измъкне ръчния навигатор и да провери координатите. Освен това асансьорът и светлината от фенера бяха твърде наблизо. Щеше й бъде трудно да определи с точност разликата в разстоянието.
Мъжът, който й се усмихна, задържа с ръка вратата на асансьора. Чудеше се как да постъпи.
Светлината на фенера угасна.
— Идвате ли? — попита мъжът.
Рейчъл изчакваше лъчът отново да се появи. Но не би. Тя поклати глава.
— Не, благодаря.
Бързо се изкатери обратно по стълбите, опитвайки се да открие тъмно място. За да работят очилата, бе необходима тъмнина. Очилата „Ригел“ бяха снабдени с вградена сензорна система за наднормена светлина, която да предпазва от ярки светлини, но въпреки това Рейчъл смяташе, че колкото по-малко изкуствено осветление има, толкова по-добре. Огледа парка отвисоко, от нивото на улицата. Хубаво, позицията беше доста добра, но все още идваше прекалено много светлина откъм улицата.
Тя се придвижи странично към циментовата постройка за асансьорите. От лявата страна откри място, което, ако се притиснеше към стената, щеше да й осигури пълен мрак. Идеално. Дърветата и храсталаците бяха все още твърде гъсти, за да може да вижда добре. Но нямаше как, трябваше да се оправя.
Очилата бяха от лек материал, но ги усещаше прекалено обемисти. Трябваше да си купи модела, който просто държиш пред лицето си като бинокъл. Повечето имаха и тази опция, но не и този модел. Не можеше просто да го държи пред очите си. Трябваше да го закачи като маска. Ала предимствата му бяха очевидни — така ръцете остават свободни.
Докато ги надяваше на главата си, лъчът от фенера отново се появи. Рейчъл се опита да го проследи и да разбере откъде идва. Този път й се стори, че мястото е различно. По-надясно и по-наблизо.
Тогава, преди да го определи с точност, лъчът изчезна.
Тя закова поглед в мястото, откъдето смяташе, че е дошъл лъчът. Тъмнина. Мракът вече беше пълен. С поглед, насочен натам, тя закрепи очилата за нощно виждане на мястото им. Тези очила не са вълшебни. Те всъщност не могат да пробият мрака. Подобна нощна оптика работи като усилвател на съществуващата светлина, дори и да е съвсем слаба. Но тук нямаше кажи-речи нищо. В миналото това беше проблем, но вече повечето марки се произвеждаха със стандартен инфрачервен илюминатор. Този илюминатор хвърля сноп инфрачервена светлина, невидима за човешкото око.
Но е видима с очилата за нощно виждане.
Рейчъл включи илюминатора. Нощта бе ярко осветена в зелено. Тя не гледаше през окуляр, а във фосфоресциращ екран, не много различен от телевизионен приемник. Устройството за очите увеличава картината, тъй че гледаш картина, а не действителното място, а картината е зелена, тъй като човешкото око различава повече нюанси на зеленото, отколкото на всеки друг фосфорен цвят. Рейчъл се взря.
Улови нещо.
Образът беше неясен, но на нея й заприлича на дребна жена. Жената като че ли се криеше зад храст. Държеше нещо пред устата си. Навярно телефон. При тези очила почти липсва периферно зрение, въпреки че би трябвало да покриват ъгъл от трийсет и седем градуса. Наложи се да завърти глава надясно, при което съзря Марк, който поставяше сака с двата милиона долара на земята.
Марк взе да пристъпва към жената. Правеше малки крачки, тъй като навярно пътеката беше неравна и се движеше в мрак.
Рейчъл завъртя глава от жената към Марк и после обратно към жената. Марк се приближаваше все повече. Жената продължаваше да стои в прикритието. Нямаше начин Марк да я вижда. Рейчъл се намръщи, чудейки се какво, по дяволите, ставаше.
Тогава жената вдигна ръката си нагоре.