Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

Тикнър кимна.

— Първо на първо, ако ДНК лабораторията, използвана от Едгар Портман, не греши, детето е все още живо.

— Което е странно.

— И то много. Но обяснява доста неща. Кой най-вероятно би държал едно отвлечено дете живо?

— Бащата — натърти Ригън.

— А чий пистолет изчезна необяснимо от местопрестъплението?

— На бащата.

Тикнър направи знак като пистолет с палец и показалец и го насочи към Ригън, щраквайки ударника.

— Именно.

— И тъй, къде е било детето през цялото време? — попита Ригън.

— Скрито.

— Да бе, много ми помагаш.

— Не, помисли върху следното. Ние постоянно наблюдаваме Сейдман. Държим го под око. Той го знае. При това положение кой е най-подходящият човек, при когото да скрие детето си?

Ригън видя накъде бие.

— Приятелката му, за която не сме знаели.

— Нещо повече, приятелката, която е работила при федералните. Която знае как действаме. Как се получава откуп. Как да скрие едно дете. Човек, който познава сестрата на Сейдман, Стейси, и знае как да я манипулира.

Ригън се замисли.

— Добре, да допуснем, че приема това. Значи те извършват това престъпление. Задигат два милиона долара и хлапето. И после какво? Чакат благоприятен случай цели осемнайсет месеца? И тогава решават, че им трябват още пари? Как така?

— Налага се да изчакат, за да избегнат подозренията. Може да са искали да приберат наследството на съпругата. Може да им трябват още два милиона, за да избягат, знам ли?

Ригън се намръщи.

— Все още се опитваме да изгладим един и същи момент.

— Който е?

— Ако Сейдман стои зад всичко това, как така едва не беше убит? Това не беше травма от сорта „Гледай да ме раниш така, че да не буди подозрение“. Беше си кажи-речи мъртъв. Медицинският персонал, дошъл на местопрестъплението, го е сметнал за пътник. По дяволите, в продължение на почти десет дни самите ние водехме случая като двойно убийство.

Тикнър кимна.

— Това е проблем.

— Има и още нещо. Къде, по дяволите, е тръгнал в момента? Имам предвид прекосяването на бариерата на моста Уошингтън. Според теб е решил, че точно сега е моментът да духне с мангизите?

— Възможно е.

— Ако ти бягаше, щеше ли да използваш пропуска си за „E-Z“, за да платиш таксата?

— Не, но той може да не знае колко е лесно да бъде проследен.

— Я стига, всеки знае колко е лесно да бъдеш проследен. Получаваш сметката по пощата. И там пише часът и на кой номер таксова кабина си спрял. Но даже и да е бил толкова тъп, че да забрави това, твоят федерален агент Рейчъл Не Знам Коя Си със сигурност не е забравила.

— Рейчъл Милс. — Тикнър кимна бавно. — Добър довод, все пак.

— Благодаря.

— И тъй, какъв извод можем да направим?

— Че все още нямаме улика какво, по дяволите, става — отвърна Ригън.

Тикнър се ухили.

— Радвам се да бъда на позната територия.

Мобилният телефон иззвъня. Тикнър го вдигна. Обаждаше се О’Мали.

— Къде се намирате? — попита О’Мали.

— На миля от моста Уошингтън.

— Дай газ.

— Защо? Какво е станало?

— Нюйоркската дирекция на полицията току-що е засякла колата на Сейдман — осведоми го О’Мали. — Паркирана е до парка „Форт Трайън“, на миля-миля и половина от моста.