Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— С радост ще я приема да погостува у дома — отвърна Мери Маргарет. — За мен би било чест, ако позволиш и на Андрю да дойде у нас. Той е толкова добро момче. Дори ще сготвя нещичко за обяд, та да не се притесняваш, че може да огладнеят, докато си свършиш работата.
— Много сте любезна, мадам. — Гейдж се огледа, но магазинерът не се виждаше никъде. — Извинете ме за момент. Преди да си тръгнем, трябва да потърся господин Фостър, за да му благодаря.
Госпожа Макгий махна с ръка към задната част на магазина.
— Стори ми се, че видях Адам да отива нейде нататък.
Гейдж намери магазинера и след малко се върна при жените, за да ги придружи навън. Щом се качи в каруцата, Шимейн взе Андрю в скута си, за да освободи мястото до себе си за Мери Маргарет. Гейдж седна на капрата, дръпна рязко поводите и кобилата потегли напред. Преминаха бързо през града и не след дълго спряха пред една малка, кокетна къщичка, разположена в неговите околности. С Андрю на ръце, Гейдж последва двете жени към входната врата. Шимейн вървеше предпазливо, но отклони предложението му да й помогне. Щом се увери, че тя и синът му са се настанили добре в дома на госпожа Макгий, той се качи обратно в каруцата и потегли с обещанието да се върне колкото може по-бързо.
Три часа по-късно Гейдж вече беше натоварил каруцата си с покупки и бе приел поръчката на една богата дама от Ричмънд за кухненска маса и столове. Получената от нея предплата покриваше почти половината от сумата, която бе похарчил за правото да притежава Шимейн. Това значително облекчаваше ограничения му бюджет и му вдъхваше увереност, че съвсем скоро ще може отново да се захване със своя кораб.
Той се върна в дома на вдовицата Макгий. Възрастната жена му кимна мълчаливо да влезе, постави пръст пред устните си и посочи съм една затворена врата в дъното на салона.
— Шимейн легна при Андрю, за да го приспи, преди близо час — прошепна тя. — Оттогава и двамата не са издали и звук.
Гейдж отиде тихичко до прага на стаята и след едно леко почукване, което остана без отговор, натисна бравата и бавно открехна вратата. Гледката, която се разкри пред очите му, изпълни сърцето му с топлина, каквато не бе изпитвал от много месеци, и той пристъпи внимателно вътре, за да се полюбува на прекрасната сцена. И Андрю, и Шимейн спяха дълбоко в средата на голямото легло, положили глави върху една и съща възглавница. Момчето се бе сгушило доверчиво до гърдите на бавачката си, а тя, от своя страна, беше притиснала буза до къдриците му и бе преметнала грижовно ръка през малкото му телце като истинска майка.
— Дали не би искал чаша чай, господин Торнтън? — тихичко попита Мери Маргарет.
Гейдж се озърна и с изненада откри, че вдовицата е застанала на прага и го наблюдава усмихнато. Той наведе леко глава встрани. Не бе съвсем сигурен дали може да приеме поканата й. Скоро трябваше да се приберат у дома, а още не беше завел Шимейн до обущаря, за да й поръча обувки.
— Би било голям грях да нарушим покоя им, не мислиш ли? — продължи вдовицата, без да сваля очи от него.
Погледът на Гейдж обаче отново бе прикован от спящата Шимейн. Изглеждаше невероятно изящна и красива — като мъничко, ярко цвете, поникнало сред тучна зеленина. Меките й розови устни бяха леко разтворени, сякаш очакваха целувката на незнаен любим. Нежните като коприна тъмнокафяви ресници падаха върху бузите й, по аленели от съня. Дишаше спокойно и равномерно и заоблената й гръд докосваше гърба на момчето. В този момент Гейдж почти завиждаше на сина си.
— Трябва да е много изтощена, за да спи толкова дълбоко — промълви тихо той. — Не вярвам да е имала възможност да си почива добре по време на пътуването до тук.
Госпожа Макгий проследи посоката на погледа му и замислено поклати глава.
— Рядко се среща такава хубост, нали?
Гейдж я изгледа с вдигнати вежди. Беше очевидно накъде бие, но той не се поддаде на изкушението да я разпита по-подробно за сватовническите й намерения.
— Сварила ли си вече чая, или да събуждам Шимейн и Андрю и да потегляме?
— Недей да се ежиш, мой пъстропер пауне — скастри го нежно Мери Маргарет, като му кимна да я последва и се отправи обратно към огнището във всекидневната. Сетне свали чайника от огъня и бавно му наля пълна чаша чай. — Ако ми се иска да се вземете с това момиче, то е защото си мечтая ти и синчето ти да имате една добра жена в къщата си.
— Как можеш да твърдиш, че Шимейн е добра, след като не знаеш нищо за нея?
Госпожа Макгий се усмихна и почука с показалец по слепоочието си.
— Все ми е останал малко мозък в тая дърта кратуна, та мога да видя онова, което е пред очите ми.
— И какво е то, дърта жено? — попита Гейдж, като пое чашата от ръцете й.