Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
Елиза кимна и повдигна глава, за да погледне в премрежените му очи. Без да проговори, Максим насочи Еди по-близо до стълбите. Фич, засрамен и горящ от желание да се реваншира, притича, за да помогне на Елиза при слизането, като се извиняваше многословно за несръчността си. Кракът й докосна стъпалото и Максим махна ръка от талията й. В трепкащата светлина на факлите погледите им се срещнаха, а гласът му бе като милувка, когато й прошепна:
— Днес ще украсите съня ми, чаровнице. Въдете сигурна в това.
Смутена, Елиза потърси убежище в големия салон и изтича по стълбите нагоре към покоите си, изпълнена с единствена мисъл. Магарешките тръни! Ако някога бе съжалявала за нещо, това бе за тази шега. Как би могла някога отново да погледне Максим в очите! Ако той днес не се бе показал така великодушен към нея, тя нямаше да съжалява за отмъщението.
Елиза бутна внимателно резето. Като свали пелерината си, тя започна да крачи пред камината насам-натам. Стори й се цяла вечност, докато чу стъпките му по стълбите. Сега вече бе въпрос на минути и щеше да чуе и вика му. Веднага след това той щеше да изтрополи надолу и да зачука на вратата й. Тя чакаше напрегнато и наостри уши за най-слабия шум. Ръцете й бяха леденостудени, цялото й тяло трепереше. Даже и като сложи дърва в огъня, студът не я напусна. Времето се влачеше, тя започна да се съблича. Зъзнейки, се мушна под завивките и се втренчи в тавана.
Максим бе събул ботушите си и се разхождаше неспокойно насам-натам в коридора пред спалнята. Непрекъснато му се явяваха Елиза и Николаус в интимни сцени. Може би просто трябваше да запази спокойствие и да остави фон Рейн да я ухажва, мислеше си той. Не твърдеше ли доскоро, че момичето не го интересува? Не бе ли поощрил с това тихомълком обожателя й? Но той все по-малко можеше да понесе да я ухажва друг. Объркан, трябваше да си признае, че нещо го караше да я ухажва.
Често се спираше и поглеждаше през продълговатия отвор на амбразурата. Появилият се вятър гонеше облаците над луната и те затъмняваха небето. Мислите му се помрачиха. От една страна му бе непоносимо, че най-добрият му приятел ухажва Елиза. От друга страна обаче той самият не би могъл да й стане обожател, след като беше лошият похитител, големият враг в нейния живот. Сам бе измислил плана и сам бе оставил на глупаци да го изпълнят, а сега той и Елиза бяха останали с пръст в устата.
Максим се отправи бавно към леглото, след като огънят бе почти загаснал. Преди да започне да се съблича, трябваше първо да стъкне жаравата и да сложи дърва. Като отправи поглед към стената, в която се намираше тайната врата, несъзнателно си представи спящата Елиза — косата, разпиляна по възглавницата, копринените мигли на нежните бузи, които…
— Ах! — Той скочи от леглото, убоден от хиляди остри връхчета. Объркан, вдигна чаршафа и прекара ръка по дюшека. Няколко бодила останаха забити по ръката му. Вдигна ги към светлината.
— Ах! Мръсницата не отстъпва! — му се изплъзна от устата.
С удоволствие би я накарал на място да му се извини. Но се овладя. По лицето му се плъзна усмивка, когато му дойде примамлива мисъл. Грижливо оправи чаршафа и покривките така, че да изглежда, като че леглото е било непокътнато. Уви се в подплатената с кожа пелерина, седна на големия стол с висока облегалка пред камината и протегна крака към огъня. Ако прекараше нощта на стола, щеше да насочи малката лисица по фалшива следа.
Вече се развиделяваше, когато Елиза се стресна и се събуди. По някое време на нощта бе заспала, след като непрекъснато бе очаквала яростта на Максим да избухне. Значи той не бе слязъл надолу, за да почука на вратата й. Как трябваше да се държи сега? Можеше ли изобщо да напусне покоите си?
Като се уви с одеяло, изтича до камината, разбута жаравата и сложи дръвца. Огънят заблещука и постепенно стаята се затопли. Елиза започна бавно да реши косите си, които падаха на свободни кичури по раменете й. Мяркаха й се студени, обвиняващи я зелени очи. Постепенно отпусна ръце и загледа съкрушено в пламъците. Ако Максим не бе купил за нея кобилата… ако не беше я поел така нежно от седлото… ако не бе приказвал така мило с нея пред входа…
Въздишайки, Елиза се оправи за деня, облече обикновената невзрачна дреха и подтисната слезе надолу.
Дитрих я погледна любезно усмихнат, когато пристъпи към огнището.
— Добро утро, господарке. Как сте?
— Добро утро, Дитрих, — отговори тя глухо.
Готвачът се занимаваше все още с различните тенджери и тигани, от които излизаха вкусни миризми. Елиза разчиташе, че присъствието на Дитрих й предлага защита, тъй като той бе предан на фон Рейн и поради това разправията може да се размине.