Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Той вдигна отново чашата си.
— Вие сте не само очарователна и великодушна, но и много мъдра, лейди Калън.
— Милорд — помоли настойчиво тя, — престанете, моля ви.
— Аз явно не мога иначе — засмя се той, — жените са моя слабост.
— И, както разбирам, най-вече една — каза Клара и кимна към храстите, сред които бяха изчезнали Улф и Бела. — Изглежда госпожица Хоуел е спечелила цялото ви внимание, макар това да не е много мъдро, Лед, — обърне се тя за пръв път към него с малкото му име, въпреки че той отдавна й го беше позволил. — Не можете ли да стоите по-настрана от нея? Сигурно не искате тя да си има проблеми с лорд Сивърн.
— Самият лорд Сивърн е извор на проблеми — заяви, станал изведнъж сериозен, Кърлейн. — Той се отнася към госпожица Хоуел като с въздух, необходим за доброто му настроение, но незаслужаващ иначе особено внимание. Време му е да проумее колко хубава и мила дама е тя и ако моето внимание може да допринесе за това, ще съм доволен и ще се махна.
Клара спря и го изгледа.
— Само това ли се крие зад държането ви? Сърцето ви не взима ли никакво участие?
— Моето сърце — увери я той — и я потупа успокоително по ръката, — е прекалено натъртено и уязвено, за да изживява нещо. Особено за човек, от когото толкова се възхищавам и ценя толкова високо като госпожица Хоуел. Мога само да ви кажа, че изпитвам към годеницата на лорд Сивърн нещо като роднински чувства.
— Истина ли е, Лед?
— Зная какво е да обичаш и да не си обичан.
— Знаем го донякъде всички.
Той вдигна учудено вежди.
— Предполагам, че нямате предвид съпруга си, лейди Клара. Той ви обича до границите на лудостта. Дори по-силно. Все още не съм решил дали сте на сигурно място до него или не.
Нито пък аз, помисли си Клара, но за такива тревоги беше вече твърде късно. Освен това и Люсиен я обичаше, макар и малко налудничаво и въпреки че мрачните му настроения го превръщаха в мълчалив, неприятен спътник. Откакто бяха женени беше изпадал няколко пъти в такова настроение и тогава се беше отдръпвал напълно от нея, но щастливите дни и нощи, които й подаряваше компенсираха всичко. Дори леля й Ана призна най-сетне, че Люсиен е мил и всеотдаен съпруг, много по-добър от други мъже.
— Разбира се, че не бих повярвал той да е способен да ви вдигне ръка — продължи Кърлейн, — но думите могат да са оръжие не по-малко кораво от юмруци. Ако ви даде някога повод за загриженост, скъпа, знаете, надявам се, че съм винаги на ваше разположение. Ако ви потрябва помощ, достатъчно е само да ми кажете.
— Дотам няма да се стигне, но ви благодаря — Клара наведе глава и го изгледа усмихната. — Да ви призная ли, наистина не мога да кажа дали вие и моят съпруг сте приятели или врагове. Има периоди, когато сякаш се разбирате добре, но друг път отново имам чувството, че между вас нещо не е на ред. Същинска загадка е за мен.
— Боя се, че ще си остане — каза той. — Всеки случай мога да ви уверя, че не съм нито негов, нито ваш враг. Охо, ето че лорд Калън идва насам, люто разгневен. По-добре ще е да ви целуна ръка, за да бъде ядът му оправдан. — Той се наведе и го направи много пресилено.
— Милорд — поздрави Клара радостно мъжа си, — какво ще кажеш за моя пикник?
Той я хвана за ръката и я привлече плътно към себе си.
— Намирам, че е чудесен. Всичко, което правиш, е чудесно, Клара. — След това той я прегърна пред Кърлейн и всички останали през кръста и я целуна продължително и собственически, така че тя можа да си поеме дъх едва след като той я пусна. — Кърлейн — поздрави Люсиен пренебрежително другия мъж, като продължаваше да държи Клара през кръста. — Надявам се, че се забавлявате, нали?
— О, много — увери го лордът. — То не може и да е другояче, когато лейди Клара е домакинята.
— Съвсем вярно — съгласи се Люсиен.
На Клара й се стори, че двамата мъже ей сега ще се скарат. Думите им прозвучаха прекалено сковано, за да са искрени.
Докато двамата мъже се гледаха, над тях надвисна тягостно мълчание, после Клара се изкашля и каза:
— Надявах се, милорд, че ще ми помогнете да убедя лорд Кърлейн да се присъедини довечера към нашата компания във Воксхол. Уверих го, че ще е много приятна компания.
— О, да, — потвърди добросъвестно, но неохотно Люсиен. — Моля, елате с нас, Кърлейн. — Прозвуча така, сякаш би предпочел да се остави да му извадят зъб.
— Благодаря — отвърна пак така безрадостно Кърлейн. — Но се боя, че вече имам ангажимент за тази вечер, въпреки че заради чудесната компания на лейди Клара, бих предпочел да не е така.
— Колко жалко! — измърмори Люсиен.
— Наистина — потвърди Кърлейн. Клара пак се изкашля.