Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
Слънцето тъкмо беше започнало да осветява небето, тъмнината придобиваше сив оттенък, а корабите, които току-що бяха забелязали на хоризонта, изглеждаха като мъгляви петна. Скоро обаче звездите изчезнаха и морякът, който беше на вахта забеляза как силуетите на корабите започнаха да се появяват. Той се взираше, като се опитваше да различи формата на горните и постоянните платна, знаеше, че френските горни платна са по-широки, а постоянните са триъгълни. Рядкост е Кралската флота да плава с такава недостатъчна закрила, помисли си той, когато му се стори, че вижда един кораб напред и само два, които го придружават, също поели курс на север. Той се засуети на наблюдателния си пост, докато точките, които се движеха насреща, постепенно се превърнаха в една ниска френска фрегата и два бързи корвета.
— Вражески платна насреща! — изрева морякът.
Бо веднага се събуди и скочи от леглото. Грабна бричовете и оръжието, което държеше наблизо, в случай че стане нещо подобно, после нахлузи панталона, закопча го набързо и надяна колана за сабята си с няколко резки движения.
— Стой в каютата — заповяда на Сирина от прага. Гласът му беше някакси далечен и несвойствен. — Нямам време да те наблюдавам — добави той, сякаш току-що се беше сетил за това. После отвори вратата и изчезна.
— Готови за бой! — Сирина го чу, че извика. Викът отекна из коридора, където стъпките му бързо заглъхнаха. Побиха я тръпки от страх и веднага си представи всички ужасяващи истории за пирати и кървави морски битки, докато барабанът биеше и призоваваше екипажа за действие. Оръдията зловещо стържеха и напомняха за предстоящия бой. Те едновременно я успокояваха и плашеха. Стържеха платната, защото всеки сантиметър плат беше важен за скоростта на кораба, а Сирина тръпнеше от ужас. Който и да беше врагът, този път без всякакво съмнение тя нямаше да се включи. Беше безпомощна в предстоящата морска битка по море, а присъствието й на борда още повече утежняваше нещата. Тя се премести от леглото до големия фотьойл на Бо, който беше прикован за пода близо до бюрото му, вдигна палтото, което беше захвърлил на седалката предишната вечер, после се сгуши и се покри с него. Ароматът му я обгърна, за миг успокои бурята в съзнанието й, а после, както много хора в подобни ситуации, за първи път от години реши да се помоли.
Застанал на палубата, Бо се взираше напред към корабите.
— Под чий флаг плават? — извика той на моряка, застанал на вахта на носа.
— Френски, сър. „Женеру“ с още два кораба! Променя курса и ни оставя на кръстосвачите, сър!
„Женеру“ беше оцелял след Абукир, спомни си Бо. Сигурно се е отклонил от курса си поради вятър на път за френското пристанище в Тулон. Забеляза как корветите заемат позиция да ги нападнат.
„Сирена“ беше в готовност — новите по-леки оръдия за битки отблизо бяха на палубата — мокра и засипана с пясък срещу пожар, маркучите бяха свързани с помпите, ако ги удареха под водната линия, всички пещи бяха загасени. Само за минути „Сирена“ беше подготвена от добре обучения екипаж.
Всеки корвет имаше на борда от осемнадесет до двадесет оръдия, може би дори и четиридесет — срещу техните десет. Нямаше да бъде съвсем равностоен бой, размишляваше Бо. Но ако се обърнеха и побегнеха, до Гибралтар имаше доста път — и то във вражески води. Двата бързи кораба щяха да ги преследват. Минорка беше само на няколко часа оттук.
— Накарайте „Сирена“ да полети, господин Бери — заповяда Бо, докато настройваше бинокъла си, през който виждаше корветите, които мощно се движеха към тях. — Справяме се с тях и хукваме към Минорка! Господин Слейд — подвикна той на моряка, който отговаряше за снаряжението, — погрижете се да поддържате огъня. — На борда плискаше много и затова не можеха много да разчитат на пусковия механизъм на оръдията, докато не се нажежат до червено, така че се налагаше да използват старомодния начин на запалване. Бо отново се загледа в корабите, които напредваха към тях. — Господин Бери, искам най-опитния човек зад руля. Разстоянието между корветите няма да е много голямо. Имам нужда от сигурна ръка.
— Ще минем на косъм от тях — предпазливо отбеляза Бери, на когото винаги можеше да се разчита. Той обаче добре разбираше колко трудно беше да се маневрира.
— Освен ако не се изплашат и хукнат да бягат. Ще видим — прошепна Бо, застанал напълно неподвижно. Силният вятър развяваше косата му, а лицето му беше безизразно. Възможността да се сблъскат нос в нос беше предвиден риск.
Но ако преминеха между двата кораба, шансът беше на тяхна страна.