Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
През последните дни Рени беше прекарала по-голяма част от времето си в обикаляне из най-затънтените зони на мрежата. Сред мрачни сокаци се спотайваха съмнителни типове, за които създаването на фалшиви самоличности си беше занаят, но в последна сметка предпочете да се справи сама. Ако разследванията й във Вътрешния периметър се натъкнеха на нещо важно, засегнатите първо щяха да се насочат към търговците на контрабандни самоличности; нито един от тях не би спестил поверителна информация, за да запази прехраната, а може би и здравето си.
И така, натъпкана с кофеин и захар, без да сваля от устата си уж неканцерогенните цигари, тя се зае да направи малко акизу, както го наричаха по-старите. Промъкна се през стотици забутани инфобанки, копирайки най-различни парчета, както намери за добре, и въвеждайки фалшиви „двойно проверени“ данни в системи с износена или достатъчно слаба защита. И успя да създаде сравнително стабилни фалшиви самоличности за двамата и, както се надяваше, достатъчно да ги подсигури, ако се случеше нещо неприятно.
Между другото успя да понаучи това-онова и за „При господин Дж.“, което беше една от причините да упражнява !Ксабу цяла сутрин. Клубът имаше доста съмнителна слава и намесата в неговите работи би могло да доведе до неприятни последици в реалния свят. Въпреки първоначалното й нетърпение, беше доволна, че !Ксабу я убеди да изчака. Всъщност дори още една седмица подготовка не би била излишна…
Пое си дъх. Достатъчно. Ако не престанеше, щеше да се превърне в един от онези маниаци, които се връщат по сто пъти, за да се уверят, че вратата е заключена.
— Добре — каза тя. — Да вървим.
Провериха за последен път съоръженията си, които висяха от тавана на системи от ремъци и макари и им позволяваха да се движат свободно във ВР, предпазваха ги да не се блъснат в истинските стени или да не се наранят при падане. Когато макарите ги издигнаха, те увиснаха един до друг сред тапицираната стая като чифт марионетки през почивния ден на някой кукловод.
— Прави, каквото ти казвам, без да задаваш излишни въпроси. Не можем да си позволим грешки — на карта е животът на моя брат. После ще ти отговоря на всички въпроси.
Рени направи последна проверка, че никоя от жиците не може да се измъкне при движението на ремъците, и пусна визьора си; изображението просветна и сивото сияние на очакващата мрежа я обкръжи.
— И помни: въпреки че личният ни канал е гарантиран от Вътрешния периметър, а не от самия клуб, влезем ли, смятай, че някой подслушва — приключи тя.
— Разбирам, Рени — отвърна бодро той, което бе изумително, тъй като вече два пъти тази сутрин му беше споменавала за подслушване.
Тя размаха ръце и потеглиха.
Тълпата, струпала се пред входа на Вътрешния периметър представляваше пъстроцветно и шумно петно. Когато многоезичната врява гръмна болезнено в ушите й, тя се сети, че в желанието си да не пропусне и най-малката подробност, която би й подсказала нещо, беше засилила входните си сензори прекомерно. Едно трепване на китката и свиване на пръста ги смъкна на поносима степен.
След дълго чакане, което така изнерви Рени, че тя заподскача на едно място от нетърпение, най-накрая се придвижиха до началото на опашката. Чиновничката беше учтива и май нямаше никакво намерение да се заяжда. Прегледа фалшивите им самоличности и попита дали причината за посещението им, посочена в тях, е валидна все още.
— Напълно. Проверявам инсталация, за която имаме оплакване.
Двойникът на Рени беше служител в голяма нигерийска компания за програми, а !Ксабу беше неин стажант — огромна компания, както бе проверила, която поддържаше абсолютно небрежен архив.
— И колко време ще ви е необходимо, господин Отепи?
Рени се смая — такава любезност! Не беше свикнала на подобна отзивчивост от бюрократите в мрежата. Огледа внимателно усмихнатия сим и се зачуди дали си няма работа с някакъв нов тип свръхусъвършенствана кукла от обслужващия персонал.
— Трудно е да се каже. Ако проблемът се окаже елементарен, мога сам да се справя, но преди това трябва да проверя отделните процедури.
— Осем часа?
Осем! Познаваше хора, които биха платили няколко хиляди кредита за такъв дълъг престой във Вътрешния периметър — всъщност, ако й останеше някакво време, след като свършат, изкушаваше се да открие някой от тях. Замисли се дали да не опита да получи още — може би тази кукла беше повредена — игрален автомат, който непрекъснато плюеше монети, — но реши да не насилва късмета си.