Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
Хшиши се изправи и се обърна към Карде:
— Това шега ли беше, главатарю? — попита тя със суров глас. — Не обичам да ме правят на тъпанарка.
— Не беше тъпанарка — увери я той. — Стресна се за малко и после си изпълни задачите.
Тогорианката огледа останалите членове на мостика.
— Хората обичат да правят другите на глупаци — предизвикателно каза тя.
— Хората обичат шегите — призна Карде. — Но не това беше основно в случая.
Козината на Хшиши отново се бе наежила, но после бавно се отпусна.
— Искахте да видите дали ще се предам на страха.
— Или да се парализираш, а може би да се паникьосаш — допълни Краде. — Ако беше станало нещо такова…
— Щеше да ме утрепеш.
— Аз не трепя, Хшиши — поклати глава Карде. — Само ако е извършено сериозно престъпление срещу мен или организацията ми. Просто щеше да отидеш на друго място, с по-малка вероятност да изживееш стрес. Може би щеше да станеш събирач на информация или тайна свръзка.
Ушите на Хшиши се наостриха.
— Не искам това.
— Чудесно — каза Карде. — Мисля, че възможностите ти са по-големи. Далеч по-полезна ще си на борда на „Волният Карде“ или на някои от другите ми кораби.
Тогорианката сякаш се замисли над думите му.
— Може ли да остана тук?
— Мисля, че е доста вероятно — отвърна Карде. — Пак ще си поприказваме — той посочи командното табло. — Можеш да върнеш информационния чип в компютърната зала. Няма да правим сверка с основните показатели, преди да си тръгнем.
— Слушам, главатарю — каза Хшиши, отново показвайки котешките си зъби.
Тогорианката внимателно извади информационния чип от четящото устройство с котешките си нокти и излезе.
— Е, господа? — застана Карде пред празното кресло на Хшиши. — Направихте шегата си. Тя издържа ли изпитанието?
— Несъмнено — каза Данкин. — Триумфално според мен.
— И аз така мисля — кимна Одонл. — За миг си събра ума и след това без грешка си свърши работата.
— И не забрави как се работи с уредите, както се е случвало — добави Пормфил и изсумтя категорично с ноздри. — Май даже Елкин не се справи толкова добре, когато го проверявахме.
— Може би — каза Карде. — Но за разлика от Елкин от Хшиши остана нещо.
— Миризмата на пот от нерви ли? — подуши въздуха Промфил.
— Не, следи от нокти — махна Карде към няколкото малки белега по ръба на конзолата със сензорите.
Една позната фигура очакваше Карде и Одонл пред стълбата на „Волният Карде“.
— Капитан Карде — сведе Навара Вен глава в официален туилекски поклон. — Радвам се да ви видя.
— И аз се радвам да те видя, Вен — кимна в отговор търговецът на информация. — Дано съдбата е била благосклонна към теб.
— На борда на „Странстваща авантюра“ винаги е забавно — отвърна Вен и се усмихна леко. — Елате, Бустър ви чака на мостика.
Накуцвайки едва забележимо с изкуствения си крак, туилексецът ги поведе към вратата на турбоасансьора.
— Май сте останали без част от турболазерите си — каза Карде. — Хората ми засякоха само три активни батареи.
— Заради повратностите на бизнеса е — отговори Вен.
— Наложи се да разглобим две на части за другите три, после пък продадохме поправените три, за да купим части за хипердвигателя.
— Доколкото мога да сметна, остават ви пет от първоначалните десет батареи — каза контрабандистът.
— Точно така — отвърна Вен, размърда опашката на главата си и внимателно я отплесна на раменете си. Вратата на кабината бавно се отвори. — Но пък първите две са още на ремонт.
— Аха!
Вратата се затвори след тях и кабината се заиздига.
— Само два от турбоасансьорите в този отсек работят — поясни туилексецът. — Нямаш представа, колко неща могат да се развалят на един звезден разрушител.
— Имам известна представа — отвърна му Карде. — По време на бунта чух хора от „Специални операции“ да заявяват, че на звездния разрушител има сто седемдесет и четири хиляди конструктивни дефекта, които тепърва ще бъдат открити.
— Занижена оценка — поклати глава Вен. — Най-сетне Бустър не издържа и нае двеста техници, верпинци, да модернизират системите ни. Това стана преди седем месеца. Още работят.
— Все едно да летиш с екипаж под крайния минимум — каза Карде и огледа кабината. — Повредите не могат да се избегнат. Да не би Бустър да мисли за продажба?
— Да не си купувач? — погледна го Вен усмихнат.
— И да ме погнат, както задължително става, щом корабът смени собственика си. Не ми се иска да имам работа с някой хътянин.
— Зависи — сериозно отвърна туилексецът. — Като се имат предвид досегашните прояви на хътяните, може и да е забавно.