Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Никол простена от наслада, а той прокара длани по кожата й, по твърдите й, стегнати зърна. Когато отметна дрехите и сведе лице към гърдите й, тя отново простена.
Трябваше поне да промълви името й, трябваше.
— Никол.
Тя обхвана главата му с длани и се вкопчи в косите му.
— Ейдриън. — Беше като въздишка.
С уста и с език той продължаваше да гали пламналата й от желание плът.
— Кажи ми да спра.
— Не. Не спирай, Ейдриън, никога не спирай.
Той впи устни в зърното на гръдта й и потъна в пълна забрава. Никол се изви като дъга към него. Той усети, че тя бързо приближава към връхната си точка и в отговор тялото му пламна. Не беше любовник, който шепти нежни думи и обещания, но тялото му й даваше безброй обещания.
Обещания, които в разумно състояние нямаше да може да спази.
Никол започна настойчиво да отвръща на ласките му. Ръцете й докоснаха кожата му, провряха се под ризата му. Той също плъзна ръце под ризата й, под памучните гащи, обгръщащи бедрата й. Когато я докосна, тя изкрещя името му. Никога досега името му не бе звучало така прекрасно.
Завладя го желание да я види напълно задоволена в ръцете си. Щеше да направи всичко възможно, за да го постигне. По челото му изби пот.
— Сега ще полетиш, Никол — прошепна той, като я обсипваше с ласки и целувки.
Скоро беше възнаграден. От гърдите й се изтръгна вик, тялото й се изви в прегръдките му. Дланите му усетиха силните й, ритмични спазми. Когато тя притихна, той изпита огромно задоволство. Задоволство, каквото никога не беше изживявал.
Ръцете й се обвиха около шията му.
— О! — беше всичко, което успя да произнесе.
Той разбра. Това беше първият й оргазъм. Тя нямаше опит. Несъмнено беше девица. Беше лейди Шелтън. Погледът му се плъзна от пламналото й лице надолу по тялото й до разтворените бедра и отметнатата нагоре до кръста пола. Изпитваше болезнен копнеж да се освободи от панталоните си, но ръката му застина. Не беше сега времето съвестта му да се пробужда и да му напомня коя е тя и кой е той. Но вече бе прекалено късно. Ейдриън затвори очи. Бореше се със себе си. Мислите му изведнъж бяха станали кристално ясни. Беше й дал нейния пръв оргазъм, а ако продължеше нататък, щеше да стане и първия мъж в живота й. Не можеше да стори това.
Без да каже нищо, той се отдръпна от нея и легна по гръб върху мократа, влажна трева.
15
Никол се надигна и седна. Беше потресена. Макар че определено знаеше за секса повече от мнозинството млади жени, никога не бе предполагала, че това може да се окаже толкова разтърсващо преживяване. Все още неспособна да си поеме дъх, тя погледна към херцога.
Той лежеше по гръб върху калната трева, неподвижен като дъска, като изключим това, че дишаше тежко. Никол си припомни колко рязко се бе отдръпнал от нея и разбра, че за разлика от нея той съвсем не е изпитал всичко, което може да се изпита по време на истински акт.
Тя потръпна, а погледът й се плъзна по тялото му. Той бе най-мъжественият, най-прекрасният мъж, когото бе виждала, и сега, когато бе пред нея, обладан от толкова диво желание, собствената й жажда се разпали с нова сила, макар да смяташе, че вече я е утолила. Изпитваше обаче и още нещо, нещо болезнено-сладко и много, много нежно.
— Ейдриън? — прошепна тя, усещайки как в гърдите й се надига любов и я залива като вълна. Пръстите й докоснаха бузата му.
Той се дръпна и в миг скочи на крака.
— Не ме докосвай!
Никол трепна, шокирана от гневния му тон и от това, че я бе отблъснал.
— И не ме гледай така, сякаш току-що съм те сритал в ребрата!
Тя се вкамени.
— Извинявай.
Без да й обърне внимание, той закрачи към потока, влезе до средата му и се потопи под водата.
Никол нададе уплашен вик. Водата бе ледено студена. Той беше луд!
— Ейдриън! — възкликна тя, когато той се изправи отново, треперейки от студ. — Ще се простудиш до смърт!
— Ти ще си моята смърт.
Никол го погледна неуверено.
— Имаш предвид… смъртта, за която ми спомена веднъж… Това ли?
— Не! Нямам предвид тази смърт!
— Защо си толкова ядосан? Какво съм сторила?
— Всичко — изръмжа той.
За Никол обаче това не обясняваше нищо. Когато го видя да се потапя отново в ледения поток, тя се изправи бавно на крака. Ужасно се боеше, че не ще могат вече да си върнат топлината и близостта от преди малко, защото усещаше как помежду им се отваря дълбока бездна. Трябваше да направи нещо, за да угаси този негов необясним гняв, и то бързо. Тя вдигна жакета му и щом той се изправи отново и водата се плъзна по стройното му, силно тяло, каза: