Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
— А момчето? Безсъзнанието е лоша работа, Ринт. Може изобщо да не се събуди.
— Ще се събуди. С болки в черепа. Заради оня проклет шлем, буцата тежко желязо, когато главата му се отплесна назад. Леко сътресение, Виле. Истинският риск беше да не си счупи врата, но това му се размина, за щастие.
Виле го изгледа с присвити очи.
— Удара си го биваше. Не знаех, че старецът е толкова як.
— Момчето изобщо не го очакваше — Бездната знае, нямаше причина. Все едно, утре заран ще караме бавно. Ферен ще го държи под око.
— А присъдата на лорда?
Ринт помълча малко, после сви рамене.
— Това не ми го сподели, Виле. Но знаеш как гледат на такива неща.
— Лош късмет за Сагандер. Чудя се, защо да го караме с Галак до Ейбара Делак. Защо просто не му срежем гърлото на тоя глупак и не набучим главата му на кол?
— Ти се потруди добре над него — лордът го видя.
— Не иска да ни обиди значи? — изсумтя Виле.
— Може и така да се каже. Работата е там, че има форми на приличие, така мисля. Няма полза да показваш нещо, ако няма кой да го види.
— Ами Ейбара Делак? Какво ще кажем на монасите, щом цялото това пътуване трябваше уж да е тайно?
— Придружавате учителя до манастира — там все пак правят най-хубавата хартия.
— Правеха, искаш да кажеш.
— Опитал си се да обясниш това на учителя, но той си е държал на неговото.
— Значи, ако дойде на себе си, най-добре да сме при него — да му кажем как е.
— Не. Ако преживее нощта, ще го събудим утре рано и Драконъс лично ще му каже какво трябва да говори.
— И после ви настигаме.
Ринт кимна, извади ножа си и бодна една мръвка.
— Защо ли си правя труда да ги пека? — изсумтя Виле. — Можеше да ядеш направо от трупа.
— Но губиш вкуса на пушено, Виле.
Ферен дойде при тях, седна и каза:
— Вече спи нормално. Върти се и се мята, но не много. И няма треска. Дишането е дълбоко и стабилно.
Виле я гледаше с присвити очи, а след това се ухили.
— Не те бях виждал като майка, Ферен.
— Няма и да ме видиш, ако цениш живота си, Виле. — Сложи ръка на рамото на Ринт. — Брат ми, каквото ти казах по-рано.
Той я изгледа, а тя само кимна.
Ринт заби поглед в полусуровото месо в ръцете си и продължи да дъвче.
— Много ме дразните понякога вие двамата — измърмори Виле и се пресегна да обърне отново мръвките.
Сержант Раскан топна ножа си във врящата кръв. Супата се сгъстяваше добре. Сагандер можеше да повърне от вкуса, поне в началото, но гъстият бульон можеше да му спаси живота.
Драконъс стоеше до него, загледан към конете. После каза:
— Май сбърках с Хелар.
— Милорд?
— Вече са истински свързани.
— Да, милорд. Тя реагира бързо — никакво колебание. Тая кобила ще си даде живота, за да защити Аратан, можете да сте сигурен.
— Вече съм.
— Не като с учителя, а, милорд?
— Може да има дълбока горчивина, сержант, когато младостта ти изтлее в далечното минало. Когато към болката в кости и мускули се добави болката от копнежа и съжаления мъчат душата ден и нощ.
Раскан помисли над това, с колкото може повече уважение, а после поклати глава.
— Способността ви да прощавате е по-голяма, отколкото щеше да е моята, милорд…
— Не съм говорил за прощаване, сержант.
Раскан кимна.
— Вярно. Но, милорд, ако човек удари така сина ви…
— Стига с това — прекъсна го Драконъс. — Тук има неща непосилни за теб, сержант. Все пак не е нужно да се извиняваш — каза каквото е на сърцето ти и аз ще уважа това. Всъщност започвам да вярвам, че това е единственото нещо, което заслужава уважение, независимо от положението ни или от съдбата ни.
Раскан отново разбърка супата от кръв, без да отвърне. За миг беше забравил огромната пропаст, която го делеше от лорд Драконъс. Наистина бе казал каквото му е на сърцето, но без да внимава и да помисли. Сред знатните думите му като нищо можеха да му спечелят бой, дори разжалване.
Но с Драконъс не беше така: той бе честен и откровен с всеки свой подопечен войник и сержант. „Ах, де да можеше да направи така и с единствения си син.“
— Виждам на светлината на огъня, че ботушите ти са ужасно протрити, сержант.
— От походката ми е, милорд.
— Тук на открито мокасините са по-подходящи.
— Да, милорд, но нямам.
— Имам един стар чифт, сержант — може да са ти малко големи, но ако направиш като Пограничните мечове — напълваш ги колкото трябва с уханни треви, — може да ти свършат добра работа.
— Милорд, аз…
— Ще откажеш ли щедростта ми, сержант?
— Не, милорд. Благодаря ви.
Последва дълго мълчание. Раскан погледна към Пограничните мечове, струпани около втория лагерен огън. Виле беше извикал, че месото е готово, но нито сержантът, нито лордът бяха помръднали. Колкото и гладен да беше Раскан, вонята на кръвния бульон беше убила апетита му. А и не можеше да остави Драконъс без разрешение.