Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Сагандер казваше, че звездите били само дупки в тъканта на нощта, изтъняване в благословената тъмнина. И че в отдавна отминали векове нямало никакви звезди — тъмнината била пълна и абсолютна. Това било времето на първите тайсти, във Века на даровете, когато над всичко властвала хармония и покоят смирявал всяко неспокойно сърце. Всички велики мислители били съгласни с това тълкуване, настояваше учителят му с онази настойчива войнственост, която проявяваше винаги, щом Аратан зададеше неправилни въпроси.
„Но откъде идва светлината? Какво се простира зад булото на нощта и как може светлината да не е съществувала във Века на даровете? Не трябва ли да я е имало от самото начало?“
Светлината беше нахлуващ огън, водещ вечна война да пробие през булото. Беше се родил, когато раздорът за първи път се появил в сърцевината на Тайст.
„Но в свят на мир и хармония откъде е дошъл раздорът?“
— Душата таи хаос, Аратан. Искрата на живота не познава себе си, познава само нуждата. Ако тази искра не е удържана чрез дисциплината на по-възвишени мисли, тя лумва в пламък. Първите тайсти станали самодоволни, небрежни за Дара. И тези, които се поддали, е, точно техните души виждаш да горят през Булото на нощта.
Тя се размърда до него. После се превъртя с лице към него и се доближи още, едната й ръка бе на гърдите му. Той усети дъха й на шията си, усети как косата й го погали. Уханията идваха сякаш от цялата нея, от дъха й и кожата й, от косата и топлината й.
Дъхът й секна за миг, а след това тя въздъхна и се доближи още, докато той усети едната й гръд притисната върху ръката му, а после другата, хлъзна се надолу и се отпусна върху същата ръка.
А след това дланта й посягаше към слабините му.
Намери го вече втвърден и хлъзгав, но дори това да означаваше провал, то сякаш не я притесни. Хлъзна длан по онова, което се беше изляло по корема му, и го стисна отново.
Задържа го така и го обърна настрани, а кракът й, който се вдигна, за да се отпусне върху него, му се стори изумително тежък. Другата й ръка посегна надолу, провря се под бедрото му и го издърпа върху крака си под коляното, докато не се оказа заклещен между бедрата й.
Изстена, когато го вкара в себе си.
Аратан не знаеше какво става. Не знаеше къде го беше поставила, там между краката й. Беше ли мястото, откъдето изхвърляше нечистотиите си? Не можеше да е то — беше много отпред, освен ако жените не бяха различни по начин, който не беше си и представял.
Беше виждал кучета в двора. Беше видял веднъж как Каларас буйно възседна кобила и я промуши с червения си меч, но нямаше как да разбере къде отива този меч.
Тя вече се движеше бързо над него, а усещането за избуяваща топлина беше неустоимо възбуждащо. След това сграбчи китките му и притисна дланите му около бедрата си — бяха по-пълни, отколкото си беше представял, и пръстите му потънаха дълбоко в плътта.
— Хайде — прошепна му тя. — Назад — напред. По-бързо.
Объркването изчезна, смущението изтля.
Той потрепери, докато се изпразваше в нея, и усети как умората го обзе — дълбока, топла умора. Когато тя го пусна да се измъкне, се завъртя и се отпусна на гръб.
Но тя прошепна:
— Не бързай толкова. Дай ми ръката си… не, другата. Там долу, овлажни пръстите, да, точно така. Сега потъркай тук, бавно в началото, но по-бързо, щом чуеш как дъхът ми се учестява. Аратан, в правенето на любов има две страни. Ти получи своето и да, аз се радвам. Сега ми дай моето. С годините ти и всяка жена, с която легнеш, ще ми благодарите за това.
Момчето се беше постарало да не вдига шум, но сънят на Ринт беше лек. Макар да не можеше да долови какво казва сестра му на Аратан, звуците, които последваха, му казаха всичко, което трябваше да знае.
Беше се постарала да извлече удоволствие. Не можеше да я укорява за това.
Беше му казала, че Драконъс не й го е заповядал и че няма да има никакви последствия, ако откаже. Отговорила, че ще помисли, и беше казала същото на Ринт, пренебрегвайки неодобрението му.
„Остави обучението в ръцете на някоя дворцова курва. Отиграй го като клишето, в което ще се превърне. Има начини за учене и те се повтарят поколение след поколение. От всички игри на учене тази определено е най-мръсната.“ Ферен беше Пограничен меч. Нищо ли не разбираше Драконъс освен собствените си нужди и беше ли готов да стъпче всеки по пътя си, за да ги удовлетвори? Така изглеждаше. Синът му щеше да стане мъж. „Покажи му какво означава това, Ферен.“
Не, нямаше да е курва за Аратан. Нито девица, нито някое селско момиче от крайградските селца. В края на краищата всяка такава можеше да се върне и да тормози дома Дракони, искайки пари за копелето си.