Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
— Разбира се, сержант.
Ринт тръгна обратно към Виле и Галак и видя, че сестра му се е върнала при тях след разговора си с лорд Драконъс. Странно, като че ли никой от тях не говореше. Ферен само го погледна и поклати глава.
Обзе го подозрение, а от него бързо избуя гняв, мръсен и гаден. Постара се да не издаде нищо и каза:
— Сержантът иска да сме общителни.
— Подчиняваме се на заповедите на двама от тях, а другите двама са стар книжен плъх и заек в момчешка кожа — изсумтя Виле. — Що за общуване очаква?
— Откъде да знам, мамка му? — измърмори Ринт.
За негово облекчение и тримата се засмяха, макар че в очите на сестра му нямаше нищо весело.
— Заек в момчешка кожа — каза Галак на Виле. — Това ми хареса.
— Забрави, че изобщо си го чул — предупреди го Ринт.
— Да де, ама все пак отива…
— А ти откъде знаеш? — изненада ги Ферен с въпроса си. — Това, което направи с конете, ми харесва. Традициите са хубаво нещо, но те не са възникнали без причини. Напоследък като че ли всички са се вкопчили във формата и забравят тези причини. Момчето беше право — споделяш с животното, което ти е служило. Така се отблагодаряваш.
— Отблагодаряваш се на животното, с което яздиш в битка — отвърна Виле.
— Отблагодаряваш се на всички. Така е започнало, Виле. Когато още е означавало нещо.
Ринт изгледа сестра си. Не беше виждал такъв плам у нея от години. Трябваше да го зарадва; трябваше да види надежда в това. Но се почувства смътно притеснен, сякаш скритият смисъл в този изблик му убягваше.
— Месото е омекнало достатъчно за дъвчене — каза Галак.
— Ще повикам другите — каза Ринт.
Аратан седеше на земята, загледан в прещипа и рояците бръмчащи над него насекоми. От жегата му се доспиваше. Чу зад себе си стържещи стъпки и сърцето му се сви.
— Аратан, аз съм Ферен.
Сепнат, той се изправи и се обърна към Пограничния меч. Избърса ръце в крачолите си и застана неуверено пред нея.
— Имаме ритуал — каза тя. Очите й бяха на нивото на неговите и твърдостта им го притесни. — Първото ядене в пътуването. Месото се споделя. С всички.
Той кимна.
Жената се приближи към него и Аратан изведнъж се обезпокои. Миришеше на щавена кожа и нещо като цветя, само че по-силно. Беше два пъти по-голяма от него, но бръчиците в ъгълчетата на тъмните й очи му напомниха за страст, а после тя се усмихна леко.
— За мен — каза му — ти постъпи добре с конете. Има пътища, които хората смятат, че са длъжни да следват, а има и пътища на сърцето. Ако те чакат два пътя, единият студен, а другият топъл, кой би избрал?
Той помисли за миг, после попита:
— А ако няма никакви пътища?
— Тогава си направи свои, Аратан. — Подкани го с жест. — Хайде, първото опитване трябва да е на баща ти. Следващото трябва да е твое.
Тръгна и той тръгна след нея. След две крачки каза:
— Аз съм копеле.
Тя спря и се обърна.
— Скоро ще станеш пълнолетен — каза му тихо. — И от този ден вече ще си сам за себе си. Всички сме имали бащи и майки, но навършим ли пълнолетие, стоим в собствената си сянка и в ничия друга. Ако тогава те наричат копеле, провалът ще е на баща ти, не твой.
Тази жена изобщо не беше като сестрите му. Вниманието й го смущаваше. Интересът й го плашеше. Подозираше, че са й дали тази задача — да общува с него, — понеже никой друг не го иска. И въпреки това дори съжалението й бе като ласка.
Тя тръгна отново и той я последва.
Всички ги чакаха край огъня.
Щом пристигнаха, един от Пограничните мечове изсумтя и рече:
— Спокойно, момче, не е заек.
Този, когото Аратан знаеше като Ринт, като че ли се намръщи, преди да каже:
— Сестра ми ти предлага дара, Аратан. Баща ти вече сподели месото.
Ферен отиде до котлето и набоде на камата си голям резен месо. Изправи се и му го поднесе.
Докато Аратан взимаше камата от ръката й, се получи случаен допир и грубостта на дланта й го стъписа. Той съжали, че мигът бе толкова кратък, захапа месото и го дръпна със зъби от върха на острието.
Беше кораво и безвкусно.
Ферен подаде камата на един от другарите си и той повтори ритуала с порталния сержант Раскан. Четвъртият Пограничен меч направи същото със Сагандер. Щом ритуалът свърши, донесоха хляб и паници със стопена мас, смесена с билки. Аратан видя как Ринт топна хляба си в маста и отхапа и направи същото.
За разлика от месото, това се оказа вкусно.
— В студено време — каза един от Пограничните мечове — маста спасява живота. Гори в стомаха ти като масло за лампа. Само хляб ще те убие, както и сухо месо.