Ковачница на мрак

— Дисциплината е оръжието срещу слабостта, Аратан. Гледай на нея като на меч и на броня едновременно, способна и да напада, и да брани. Тя упорито се противопоставя на силите на слабостта, а теренът, на който се води тази битка, е желанието. — Замълча, за да наблегне на последната дума. — Всеки от нас в своя живот трябва да води тази битка. Всъщност всяка борба, която можеш да си представиш, е само разновидност на този единствен конфликт. Съществуват чисти желания и съществуват нечисти желания. Чистите желания укрепват дисциплината. Нечистите желания укрепват слабостта. Достатъчно ясно и просто ли ти го обясних?

— Да, сър. Може ли да задам въпрос?

— Разбира се.

Аратан махна с ръка към пустошта наоколо.

— Тази гора е изсечена, защото хората са искали дърва. Да строят и да се топлят. Изглежда, са били много дисциплинирани, защото не е останало нито едно дърво. Това ме обърква. Дали желанията им са били нечисти? Дали нуждите им са били нечестни? И все пак, щом е унищожена цялата гора, не виждаме ли в това сила, проявена като слабост?

Влажните очи на Сагандер се впиха в Аратан и той поклати глава.

— Не си разбрал и дума от това, което ти казах. Силата винаги е сила, а слабостта винаги е слабост. Не! — Той се намръщи. — Мислиш объркани мисли и после ги изговаряш — и объркването заразява други. Никакви въпроси повече от теб!

— Да, сър.

— С дисциплината идва увереността и край на объркването.

— Разбирам, сър.

— Не мисля, че изобщо разбираш, но направих всичко, което можах — кой би посмял да го отрече? Но теб те влече към нечистото и то се разраства като болест в духа ти, Аратан. Това се получава от неподходящ съюз.

— Слабостта на баща ми ли?

Опакото на ръката на Сагандер в лицето на Аратан бе като чук от кости, кораво като камък. Главата на младежа отскочи рязко назад и той за малко не падна от седлото — устата му се пълнеше с топла кръв, — а след това Хелар се размърда под него и внезапното надигане на мускули го хвърли надясно. Последва силен сблъсък и конско цвилене.

Викът на Сагандер прокънтя във въздуха, но му се стори някак далечен. Замаян, Аратан се люшна на седлото, от носа му закапа кръв. Щом Хелар отново се напрегна под него и предните копита забиха свирепо по земята, от което запращяха камъни. Аратан дръпна здраво юздите и издърпа главата й назад. Побеснялата кобила отстъпи крачка назад и се успокои, макар мускулите й да трепереха.

Аратан чу тропота на ездачи, връщащи се по пътя. Чу как завикаха въпроси, но сякаш бяха на друг език. Изплю още кръв, докато се мъчеше да прочисти мъглата от очите си. Трудно му беше да вижда, да разбере какво става. Сагандер беше на земята, както и конят му — животното се мяташе и имаше нещо нередно с хълбока му, точно зад рамото. Ребрата изглеждаха хлътнали навътре и конят храчеше кръв.