Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
А след това Ринт се озова до него, пресягаше се да му помогне да слезе от Хелар. Видя и Ферен: лицето й беше потъмняло от гняв.
„Сагандер беше прав. Трудно е да ме харесва. Дори когато изпълнява заповедите на лорд.“
Учителят продължаваше да пищи. Едното му бедро беше сгънато на две, видя Аратан, след като го сложиха да седне на прашния път. Там, където кракът беше счупен, имаше голям отпечатък от копито, а кръвта беше навсякъде, събираше се на локва под натрошения крак. Върху бялата прах изглеждаше черна като катран. Аратан я зяпна, докато Ферен бършеше с парцал кръвта от лицето му.
— Ринт видя — каза тя.
„Какво е видял?“
— Толкова силен, че можеше да ти счупи врата — добави тя. — Ударът. Така каза, а Ринт не преувеличава.
Аратан чу как брат й изсумтя за потвърждение, а после каза:
— Конят свърши. — И добави: — Милорд?
— Сложи край на мъките му — отвърна отнякъде Драконъс, равнодушно и хладно. — Сержант Раскан, погрижи се за крака на учителя, преди да му е изтекла кръвта.
Галак и Виле вече бяха при учителя и Галак вдигна очи и каза ясно — първите ясни думи, които Аратан чу:
— Счупването е лошо, лорд Драконъс. Трябва да отрежем крака и дори тогава може да умре от загуба на кръв, преди да успеем да обгорим главните кръвоносни съдове.
— Стегни го — нареди Драконъс на Раскан и Аратан видя как сержантът кимна, пребледнял и посърнал, а след това свали кожения си колан.
Учителят лежеше в несвяст, лицето му беше пребледняло.
Галак беше извадил кама и режеше раздраната плът около счупеното. Бедрената кост беше натрошена и парчетата стърчаха от плътта.
Раскан уви колана високо на бедрото на стареца и го затегна колкото може по-здраво.
— Ринт — каза Драконъс, — разбирам, че си видял какво стана.
— Да, милорд. Случайно погледнах назад, когато учителят удари сина ви.
— Искам пълни подробности. Ела с мен по-настрана.
Ферен буташе силно Аратан в гърдите — най-сетне забелязал натиска, той вдигна очи и я погледна.
— Лягай — каза му тя. — Натъртен си много.
— Какво стана?
— Хелар нападна учителя, събори коня му и го ритна в крака. Щеше да изрита Сагандер и в главата, но ти я дръпна назад навреме — показа добри инстинкти, Аратан. Може да се окаже, че си спасил живота на учителя си. — Докато говореше, опипа с пръсти закопчалката под мократа му брадичка и най-сетне смъкна шлема му, а след това шапката от сърнешка кожа.
Хладният въздух проникна през сплъстената му от пот коса и погали черепа му с благословена нежност.
Малко след това той се разтрепери и тя успя да го превърти на една страна миг преди да повърне.
— Спокойно, ще мине — прошепна му, докато бършеше с кървавия парцал повърнатото от устата и брадичката му.
Замириса му на пушек, а след това — на изгоряла плът. Ферен го остави за малко, но скоро се върна и го зави с вълнено одеяло.
— Режат крака — каза му. — За да спрат кръвта. Режат кокала колкото може по-равно. Сагандер още диша, но загуби много кръв. Съдбата му е несигурна.
— Аз съм виновен…
— Не си.
Той завъртя глава.
— Казах нещо, което не биваше да казвам.
— Чуй ме. Ти си син на лорд…
— Син копеле.
— Той ти посегна, Аратан. Дори Сагандер да преживее загубата на крака си, баща ти като нищо може да го убие. Някои неща просто не са позволени.
— Аз ще го защитя — каза Аратан и се надигна с усилие. Светът около него се завъртя и Ферен трябваше да го задържи, за да не рухне. — Аз съм причината за това. Казах нещо погрешно. Вината е моя.
— Аратан.
Той вдигна очи към нея, едва сдържаше сълзите си.
— Бях слаб.
Тя се вгледа в лицето му, с широко отворени очи, а след това се намръщи, миг преди тъмнината да връхлети отвсякъде и всичко да угасне.
Шубраците бяха изсечени, за да се отвори място за палатките, конете бяха разседлани и завързани далече от трупа на убития им събрат. Виле беше нарязал толкова месо, колкото можеха да носят, и сега клечеше до огъня, над който бяха поставили метална скара с цвърчащи яркочервени мръвки.
Ринт се върна от дългия си разговор с Драконъс и седна до Виле.
Галак още се занимаваше със Сагандер, който не се беше свестил, а Ферен се суетеше над копелето, изгубено за света като учителя си. Раскан бе при господаря си до втория огън, над който в почерняло котле вреше супа от конска кръв.
Виле заобръща парчетата месо и измърмори:
— Още през първия ден навън. Лоша поличба е това, Ринт.
Ринт потърка четината по брадичката си и въздъхна.
— Промяна в плановете. Ти и Галак трябва да откарате учителя до Ейбара Делак и да го оставите на грижите на монасите, а после да ни настигнете.