Кръвта на богомолката

За Тото последният месец беше време на дълбока промяна, време, донесло и отнело му много неща, но не и нея, макар той да беше очаквал, без да анализира причините, че Касзаат отдавна ще си е тръгнала от живота му.

— Току-що чух новината. Още две фабрики за теб — каза тя. — Редно е да те поздравя май, а?

Той сви рамене.

— Ти по-добре го познаваш, така че ти ми кажи.

— Познавам го, вярно, но не докрай. — Опря се на перилото до него и подръпна заостреното си кожено кепе, за да не й вали на лицето. Тото си позволи лукса да я огледа. С няколко години по-голяма от него, ниска, с набита снага и смугла кожа като на бръмбарородните, но и много различна от тях. Лицето й беше кръгло и плоско, и неизразително — така поне беше решил в началото. Сега вече знаеше, че хладната фасада се среща често сред представителите на подчинените раси в Империята, а останалото се беше научил да разчита. Осъзнал бе, че и неговото лице излъчва същата затвореност, защото, като човек със смесена кръв, той смяташе за по-безопасно да не дава израз на чувствата си.

— Как върви новият проект? — попита я той. Сегашните му задължения бяха свързани основно с производството и не му оставаше време за проектантската и конструкторска дейност, която занаятчиите обичаха повече от всичко.

— Не пропускаш нищо особено — отвърна тя. — Ти поне си имаш щраколъка. Мен Дрефос почти не ме допуска до новия проект. Дори не съм го виждала как изглежда. Само неколцина от колегите имат достъп, работят денонощно с шефа в онази фабрика, по три-четири дни, без да мигнат. После отиват да спят, а Дрефос се занимава с гърба си. Знаеш какво става с гърба му, когато работи дълго.

Наистина знаеше. Неотдавна беше разбрал защо господарят им, помощновойскови полковник Дариандрефос, страда толкова много. Откритието беше ужасяващо от човешка гледна точка и интригуващо от професионална.

— Значи всички вие само чакате и си клатите краката? — попита Тото с облекчение. Него също не го бяха включили в новия проект. Вместо това Дрефос му беше възложил надзора над фабриките, където щраколъкът беше въведен в серийно производство с изрично планирани количества, които трябваше да се изпълнят. Когато през пролетта имперското нашествие срещу Сарн се подновеше, сблъсъкът можеше да се превърне в нова ера за военното изкуство, макар че ентусиазмът на Дрефос редовно отстъпваше пред разкрасени с люти ругатни съмнения относно способността на имперските генерали да се възползват подобаващо от технологията, която им поднасяше на тепсия.

— Искаш ли да видиш какво правят? — попита Касзаат и Тото я стрелна изненадано с поглед. Под маската на хладното й изражение надничаше нещо пакостливо.

— Ти никога не нарушаваш заповеди — отбеляза той.

— Не са заповеди. Никой не е казал: „Не влизайте вътре, когато нас ни няма.“

— Днес той не е там, така ли?