Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Никак даже.
Двамата се подготвиха добре за среднощната обиколка. Предварително разгледаха внимателно района в „Гугъл“, за да намерят тайни местенца за акостиране, които да ги скрият не само от хората на Холков, но и от бреговата охрана на Марсилия. Подходящото място се оказа от далечната страна на острова.
През следващия половин час обикаляха острова и оглеждаха за други лодки и признаци на живот. След като не забелязаха нищо тревожно, се приближиха към брега и се отправиха на север. Пред очите им се изправи западната кула на замъка, най-голямата от трите. Реми насочи лодката към залива под кулата, изключи двигателя и я остави сама да спре в основата на стената. С изключение на развълнуваната от дъжда повърхност, тук водата беше съвсем спокойна. Сам пусна котвата и с помощта на куката притегли лодката по-близо до скалите. Реми скочи на брега с въжето в ръка и го затисна под един голям камък.
Хванати за ръце, двамата тръгнаха покрай стената, скачайки от един хлъзгав камък на друг. Стигнаха до високата скала, която бяха забелязали на сателитните снимки. Сам се качи на скалата, застана под една пролука, използвана от стрелците, скочи и се хвана за вътрешния ръб на стената. Изпълзя горе, помогна на Реми да се качи при него и да слезе от другата страна. След това я последва.
— Слава на лошите архитекти!
Ако не бяха обърнатите назад укрепления, щеше да им трябва стълба.
— Не виждам никого — каза Реми, — а ти?
Сам поклати глава. В интернет не попаднаха на информация за охрана на острова след работно време, но за всеки случай предполагаха, че може и да има.
Двамата запълзяха покрай извитата стена на кулата до началото на правата западна стена и после продължиха по нея. Камъните, нагрети от слънцето през деня, а после намокрени от дъжда, миришеха силно на варовик. Реми надникна зад ъгъла.
— Чисто е — прошепна тя.
Телефонът в джоба на Сам извибрира. Той го извади и вдигна, стараейки се да шепне колкото може по-тихо.
— Лоши новини, Сам — каза Руб. — ЦДСП не могат да намерят нито Холков, нито хората му. Знаят, че е влязъл в страната със собствения си паспорт, но не го откриват в никой хотел или фирма за коли под наем.
— Използвал е фалшиви документи — предположи Сам.
— Най-вероятно. Въпросът е, че е още на линия. Внимавайте!
— Благодаря ти, Руб! Ще поддържаме връзка.
Сам затвори и предаде новините на Реми.
— Положението не е по-зле, отколкото в началото. Продължаваме ли?
— Естествено!
Обиколиха южната стена и следващата кула, докато стигнаха до страничния вход на замъка — висок извит тунел, който водеше към двора.
— Стой — прошепна Сам, — сниши се бавно!
Двамата коленичиха.
— Какво има?
— Точно пред нас!
На стотина метра от другата страна на двора имаше две постройки с червен покрив. Лявата, с формата на буква „Г“, се опираше в стената, минаваща по северния бряг на острова. Под стряхата се виждаха четири прозореца, изрязани като черни правоъгълници в мрака. Без да помръдват, изчакаха минута, после още една. След три минути Реми прошепна:
— Видя ли нещо?
— Така ми се стори. Може би съм сбъркал.
— Спри, не си. Ето там, в онзи ъгъл.
Сам погледна, където му сочеше Реми. Трябваха му няколко секунди, за да различи обекта, но грешка нямаше. В тъмнината светлееше белият овал на човешко лице.
Глава 31
Наблюдаваха го цяла минута. Мъжът стоеше неподвижно като статуя и само от време на време завърташе глава, за да огледа зад гърба си и настрани.
— Пазач? — предположи Реми.
— Може би. Но ако беше мързелив пазач, който се опитва да се скрие от дъжда, дали щеше да стои толкова неподвижно? Щеше да пуши или да се разхожда напред-назад. — Сам бавно бръкна в джоба си и извади далекоглед „Никон“. Насочи го към постройката и го фокусира върху лицето на мъжа. — Не прилича на нито един от хората на Холков, които сме виждали.
— Ако са те, как са стигнали дотук? Не видяхме други лодки.
— Те са обучени командоси, Реми. Работата им е да се промъкват.
Сам огледа бавно наоколо, изследвайки сенките и тъмните входове, но не видя друг човек.
— Чудесна идея за коледен подарък — рече той, — далекоглед за нощно виждане.
— С удоволствие.
— Не виждам никого. Чакай…
Мъжът под стряхата се раздвижи, за да се огледа през рамо. На ръкава на якето му имаше емблема, а на колана му висяха фенер и ключодържател.