Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Завърза около врата му кърпа, подреди върху пластмасовата полица ножиците и се зае да навлажнява косата му със спрея.
Елиас забеляза, че Пембе е толкова ядосана от присъствието му, че чак ръцете й треперят. Изпита неудържимо желание да я прегърне и да се извини, че я е разстроил, затова си пое дълбоко въздух в опит да се овладее. Вече малко съжаляваше, че е постъпил толкова безразсъдно. Но удоволствието, че тя е такова близо, засенчи вината. Елиас загледа всяко нейно движение в овалното огледало на стената. От допира й затвори очи, а когато ги отвори, видя, че и Пембе го наблюдава. Следващите й думи обаче не съответстваха на съчувствието в погледа й.
— Ще те подстрижа, но не идвай повече тук.
— Добре, не се притеснявай. Обещавам, няма да идвам повече тук.
На Пембе й олекна и тя се усмихна за пръв път.
— Как да подстригвам?
— Ами не знам. — Елиас открай време ходеше с такава коса и чак сега започна да осъзнава, че не е съвсем готов да промени прическата. Въпреки това каза: — Направи ме красив, ако обичаш, хубав.
— И сега си хубав — промърмори тя съвсем тихо, бе цяло чудо, че Елиас я чу.
От другия край на салона екна смях. Рита и клиентката клюкареха на воля, погълнати в някакъв свой свят.
— Искам да те питам нещо.
— Какво? — рече притеснена Пембе.
— Виж… аз… бих желал да те опозная повече и да прекарвам известно време с теб. Но ако предпочиташ да стоя надалеч, само ми кажи.
Пембе трепна. Пребледня малко и сякаш след цяла вечност промълви:
— Недей да стоиш надалеч.
Елиас вдигна дясната си ръка — ръката, която беше по-близо до стената и не се виждаше — и хвана Пембе за дясната длан.
За пръв път се докосваха така — не по случайност, и без срамежливостта на онзи първи опит, измъчван от паника и от вина. Точно като човек, който пада и се пресяга за въже, той сграбчи ръката й и я стисна толкова силно, че заболя. Не бе проблем за нея, защото и тя изпитваше същото: силата, закъснението, невъзможността. В дланта му ръката й стана малка като врабче.
Постояха така още секунда, после Пембе се дръпна.
— Как да те подстрижа?
— Като него, ако обичаш — чу се да казва Елиас.
Тя проследи погледа му до съседната масичка, на която бе отворено списание със снимка на мъж на церемония по награждаване — стройна холивудска звезда с порцеланови зъби и слънчев загар.
— Като него ли? Не! Да? Сигурен ли си?
Пембе не се сдържа и се засмя.
— Ами да, винаги съм мечтал да изглеждам като знаменитост.
Тя взе списанието и се взря в снимката, макар да знаеше, че Елиас нехае за актьора и само печели време, за да бъде с нея. Следващия половин час работи, без да казва нищо, съсредоточено, със сбърчено чело. Не размениха повече думи. Всеки път, когато ги поглеждаше крадешком, Рита не виждаше друго, освен как Пембе се труди, а странният клиент чете лъскави списания едно след друго.
След като приключи, Пембе донесе огледало, та Елиас да види главата си и отзад. Той въздъхна и се усмихна, като се постара да не се разстройва от късата коса и вида на тила си. Докато Пембе сваляше кърпата, я попита уж мимоходом:
— Обичаш ли филми?
— Какво?
— Кино. Обичаш ли да ходиш на кино?
Пембе кимна усмихната. През първите години в Англия беше молила няколко пъти децата да я заведат на кино и те го бяха направи, но езикът й пречеше. Беше й трудно да следи диалога.
— Защо питаш? — рече Пембе.
Елиас се приближи с очи, вперени в нейните.
— Оставих нещо под лака за коса. Погледни го, моля те. — Сетне повиши весело глас: — Е, много благодаря. Справихте се страхотно.
Рита грейна от другия край на салона, радостна да види поредния доволен клиент. Докато двамата с Елиас си разменяха любезности и той плащаше, Пембе не помръдна, беше се втренчила във флакона с лак за коса. Там имаше билет — за другия петък в четири следобед в киносалон в Саут Енд, Брикстън. Филмът беше стар. Черно-бял и ням.
Позор
Лондон. 5 януари 1978 година
Тарик беше горд собственик на магазин на Куинсбридж Роуд. Шест дни в седмицата по дванайсет часа на ден продаваше бонбони, тоалетни принадлежности, газирани напитки, замразена храна, цигари и други дребни неща. Имаше и щанд с милиард вестници и списания, някои от които го караха да се въси всеки път, щом погледът му паднеше върху тях: „Мейфеър“, „Мен Онли“, „Фиеста“, „Нейв“, „Пентхаус“ „Клъб Интернешъл“. В тази държава имаше прекалено много неприлични неща, цялата тази разголеност не беше на добре. Тарик не проумяваше как някои мъже намират удоволствие в такива издания, не разбираше и жените, които позираха в тях. Нямаха ли семейства — бащи, съпрузи, братя? Тарик държеше мръснишките материали в далечния край на щанда, под консервите с риба тон и кондензирано мляко, където почитателите им можеха да ги намерят, без те да притесняват непорочните очи.