Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Той стана тихо от леглото. Одеялото се плъзна, откривайки голите бедра на Роксана. И зиме, и лете тя можеше да спи гола, чувстваше се прекрасно в своята кожа. Той не би могъл. Всеки път сваляше пижамата си преди секс и веднага след това я обличаше отново.
— Махай си чорапите, не спи с тях. Като старец си! — натякваше Роксана.
Той се подчиняваше, макар и да не му харесваше, защото все му беше студено. Жилището се отопляваше лошо. Стари тръби, които плачеха за ремонт и тук-там сълзяха. Но Адем не смееше да недоволства. Друго от нещата, които Роксана не харесваше в него, бяха мустаците.
— Англичаните не ходят с мустаци — повтаряше често. — Кога ще ги махнеш? С тях приличаш на Сталин.
Тътрузейки крака в тъмното, Адем отиде в кухнята и включи осветлението. Изненада се колко е разхвърляно, въпреки че вече би трябвало да е свикнал. Роксана мразеше къщната работа и често го укоряваше, че не й помага. Не можеш да ме караш да ти слугувам. Не съм ти жена, нали така?
Обичаше да говори такива неща — подмятания, остри като натрошено стъкло. Горчилката бе неразделна част от нея, почти отмъстителна. Адем се засягаше не толкова от остротата на забележките й, колкото от обобщенията, които правеше за него. Всеки път, когато му четеше конско, Адем имаше чувството, че говори на всички мъже, които е познавала някога. От това го болеше. Той беше част от някаква галерия негодници, в нейните очи не се отличаваше по нищо от другите и това го караше да се чувства като временен любовник, какъвто всъщност беше. Искаше да бъде неповторим, да бъде единственият за нея. Нямаше значение, че преди него е имало други. Е, всъщност имаше, но ако поне бе сигурен, че е специален, нямаше да му е чак толкова криво. Роксана само се смееше на подобни думи. Да съм казвала някога, че съм влюбена в теб? Понечеше ли Адем да заговори за чувствата си, нещо, което не бе правил никога дотогава — нито с жена си, нито с децата си, Роксана махаше с ръка, сякаш за да разсее тютюнев дим, който й пречи.
Адем отвори шкафчето, като се опитваше да не гледа мивката, където мръсните чинии и чаши плуваха в мътната вода, покрита с мухъл. Успя да намери чисто канче и се зае да прави турско кафе.
Кафето закъкри на задния котлон, пуснат на най-слабо, и звукът му подейства странно успокояващо. В кухнята се носеше остра миризма. След малко той седна на масата с чашата в ръка и изпи кафето на няколко глътки. Въпреки това още не се чувстваше напълно разсънен. Още носеше в себе си нощта.
Предния ден беше ходил в училището на по-малкия си син и скрит в сенките, го беше причакал. Като престъпник, помисли си. Когато Юнус излезе с приятелите си, Адем не го повика, на гърлото му беше заседнала буца. По същия начин се беше навъртал около „Аладинс Кейв“ с надеждата да срещне Искендер случайно. Веднъж го беше зърнал в далечината, държеше за ръка слабичко русо момиче. Адем знаеше, че синът му има приятелка англичанка, но когато ги видя заедно, весели и пълни с енергия се почувства стар, гледката му разкри жизненост, каквато той вече не притежаваше. За месеците, в които беше отсъствал от дома, синът му бе пораснал толкова много! Беше млад мъж, доста красив. Колкото и да му се искаше, не можеше да отиде и да поговори с него. Хората гледаха. Това беше най-тежкото. Да среща очите на приятели и съседи, да говори за общи неща и да се преструва, че не забелязва какво си мислят. Да се посрами така — да изостави семейството си заради някаква танцьорка!
Минавайки решително по коридора, той отиде в банята, включи осветлението, погледна се в огледалото. Свъси се при вида на хлътналите си очи, на следите от пъпки по бузите, на прошарената си коса… как можеше косата му да побелява, а мустаците да са си още черни? Канеше се да подравни наболата брада, както правеше всяка сутрин от петнайсет години. Но дясната му ръка явно беше намислила друго. С внезапен подтик Адем грабна бръснача.
Когато излезе гладко избръснат от банята, видя, че Роксана седи в леглото и разлиства женско списание. Беше достатъчно само да я погледне, за да разбере, че е спала зле и не е в най-доброто си настроение.
— Има ли кафе за мен? — попита тя, без да вдига очи.
— Разбира се.
Когато Адем разговаряше с нея, гласът му звучеше някак различно, като ехо.
— Пак ме боли вратът.