Чест

— Как мина? — пита ме.

— Блестящо! Не се удушихме.

— Супер — отвръща той и отново изпада във вцепенението си.

Откакто научи за предстоящия развод, се тъпче с все повече хапове.

За миг ми се приисква да му кажа да не го преживява толкова. Но виждам, че иска да го оставя на мира. Разбирам го. Отивам и лягам замислен на нара.

В Отвъдното има Мост, по-тънък и от косъм, по-хлъзгав и от мас. Щом настане Денят на Страшния съд, всеки ще трябва да мине по него сам. Ще чуе писъците на грешниците с прогорена кожа и кипнати кости. Ако и той е съгрешал, ще падне в изпепеляващите пламъци долу. Ако е вършил в живота си достатъчно добрини, животните, които е принесъл в жертва на Еид21, ще се съживят и ще го преведат безопасно на другия бряг. Кой ли ме е научил на това? Би трябвало да е чичо Тарик, но не съм сигурен.

Бях на седем години, когато спрях да ям месо. На всеки Еид молехме Бога да ни прости, задето нямаме възможност да му принесем в жертва животно. Съседите ни носеха месо, което беше хубаво. Но последната година в Истанбул мама накара татко да купи коч, и то не какъв да е, а голям. Все пак заминавахме за Англия. Татко си беше намерил работа в една фабрика там. Бог беше отворил за нас нова врата и ние бяхме длъжни да Му се отблагодарим както подобава.

Татко все роптаеше колко скъпо и излишно е всичко това. Въпреки това една сутрин се събудих от блеене, което идваше откъм градината: там имаше овен, който пасеше от рехавата трева. Беше внушително животно с панделки по рогата. Разрешиха ми да му дам храна и вода. С мама намазахме кола, на който беше вързан, с къна, от която останаха червени петна. Следващите два дни прекарах с него. Беше първият ми и единствен домашен любимец.

Чичо Тарик рече:

— Не се привързвай много към този овен.

— Защо? — попитах аз.

Той се смръщи.

— Не са ли ти казали? Скоро ще бъде заколен.

Разплакан, хукнах при татко. Той явно беше във весело настроение и обеща да не докосва животното.

— Имам само един син — рече. — Ще ти оставя овена.

Боже, бях на седмото небе. Почувствах се горд, че съм момче, а не ревливо момиче като Есма. На другия ден ме пратиха да свърша нещо и когато се върнах, от дървото висеше издутото туловище на коча.

Не знам от кое ме заболя повече. Дали от това, че видях домашния си любимец мъртъв, или от лъжата на татко. От това, че мама му бе съучастница. Или защото не бях привилегирован, както си мислех. Мама мацна малко от кръвта на овена по челото ми, целуна ме, каза, че изглеждам като султан, и отиде да готви месото. Къщата беше похлупена от тежка лепкава миризма. Вечерта, когато сложиха пред мен чинията, отказах да ям.