Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Липсващата плочка
Лондон, януари 1978 година
Киносалонът „Финикс“ бе открит през 1911 година. Позлатени колони с капители, късо мраморно стълбище, водещо към фоайето, кръгли полилеи. Салонът беше видял и по-добри времена, но през войната германците го бяха бомбардирали и после бе оставен на произвола на съдбата. Благодарение на щедрото дарение, направено от един бизнесмен, наскоро сградата бе ремонтирана и отворена отново. Но се намираше толкова далеч от центъра и филмите, които прожектираха, бяха толкова стари, че киното бе почти винаги празно.
Днес публиката се състоеше само от четирима души: млада двойка, която явно се вълнуваше не толкова от филма, колкото от това да изобретява нови начини за целуване, и мъж с таке, които изглеждаше по-стар и от сградата. Четвъртият беше Елиас, който, скован и напрегнат, беше седнал съвсем сам някъде по средата. Филмът беше започнал преди минути, но той пак поглеждаше към входа. Тя не беше дошла.
Елиас изгледа със свито сърце началната сцена. „Филм с усмивка и може би със сълза“, пишеше на екрана. Елиас неволно се размекна при вида на Чарли Чаплин. Винаги го беше обичал заради хумора, примесен със скръб, заради безкрайната му човещина и тъжните очи с цвят на сажди. Усети, че напрежението малко по малко го отпуска и мислите му се понасят към сюжета в „Хлапето“.
След малко Елиас долови леко движение в края на реда, но не се осмели да се обърне и да види кой е. Някой се приближи в тъмното и тих като сянка, седна до него. С разтуптяно сърце Елиас зърна с крайчеца на окото си лицето на Пембе, красиво и сияещо. Погледът й беше вперен в екрана, гърдите й ту се спускаха, ту се надигаха.
Много се радвам, че дойде — му се прииска да й каже — Да ти призная, се притеснявах, че ми се сърдиш. Но Елиас уважи мълчанието й и не пророни и дума. Двамата се съсредоточиха върху филма.
Пембе гледаше „Хлапето“ с широко отворени очи и с всяка следваща сцена изражението й ставаше все по-изненадано. Усмихна се признателно, когато Чаплин намери в боклукчийската кофа изоставено пеленаче и го отгледа като собствен син. Прихна, когато хлапето започна да мята камъни по прозорците на съседите, та бездомникът — предрешен като майстор стъклар — да ги поправи и да изкара малко пари. Очите й се напълниха със сълзи, когато онези от социалните служби отведоха момчето, а накрая, когато баща и син се събраха отново, лицето й грейна от задоволство и от нещо, което Елиас изтълкува като тъга. Пембе изглеждаше толкова погълната от филма, че той усети неприятно пробождане. Колко странно, да ревнува от Чарли Чаплин!
Елиас я загледа как развързва косата си и после отново я прибира с фибите. Усети за кратко мириса й — на жасмин и рози, приятен и замайващ. Броени минути преди края на филма, той събра смелост да се пресегне и да я докосне по пръстите — чувстваше се като тийнейджър на първа среща. За негово облекчение Пембе не отдръпна ръка. Двамата продължиха да седят, без да се помръдват: две скулптури, изваяни от мрак уплашени, че ако помръднат, ще погубят момента на нежност.
Когато отново включиха осветлението, трябваше да мине известно време, докато Елиас и Пембе свикнат с реалния живот. Той бързо извади бележник и написа името на друг кинотеатър в друг квартал.
— Следващата седмица, същия ден, по същото време, ще дойдеш ли?
— Да — отвърна тя колебливо.
Още преди Елиас да е успял да каже нещо, Пембе скочи на крака и се отправи към изхода, побягна от него и от всичко, което ставаше или можеше да стане между тях, ако бяха други хора. Държеше в ръка името на мястото, където щяха да се срещнат следващия път, стискаше листчето хартия толкова силно, сякаш е ключ за вълшебен свят, ключ, който, стига да беше в нейната власт да решава, би използвала още сега.
Така започна. Те се срещаха всеки петък по едно и също време, а понякога и в други дни следобед. Ходеха във „Финикс“ по-често, отколкото другаде, но се виждаха и в други кина, всичките далеч, всичките с малко посетители. Филмите не се сменяха много често, затова изгледаха „Хлапето“ два пъти. Но гледаха и „Кралят и аз“, „Багдадският крадец“, „Кинг Конг“ „Страстите на Жана д’Арк“, „Парижката света Богородица“ и „Бен Хур“.