Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
В дванайсет и двайсет и пет вратата на магазина се отвори и вътре влезе Мерал със страни, порозовели от вятъра. Днес менюто беше супа от леща, пълнени зелени чушки и тулумбички. Известно време тя погледа как Тарик се храни и изпита гордост от апетита му. После каза:
— Сутринта намина Пембе.
— Какво иска?
— Не го каза направо, но ми се стори, че са закъсали за пари.
— Пари, пари, пари… — провлачи Тарик.
Навремето беше гледал един филм, в който героят беше станал гангстер, за да спаси от бедност брат си и да му осигури бъдеще, по-добро, отколкото Бог му е отредил. Накрая по-малкият брат, който междувременно беше станал полицейски инспектор, най-неочаквано арестува героя, въпреки че го уважаваше, обичаше, възхищаваше му се и му дължеше живота си.
Но в тяхната семейна история нямаше злодеи и герои. Макар да беше направил всичко по силите си, за да помогне на двамата си братя да се задържат над водата, и да му се искаше да вярва, че с малко подкрепа те могат да променят съдбата си, Тарик знаеше, че е човек с ограничени възможности, точно както Адем и Халил. Двамата му братя бяха последвали неговия пример и също бяха емигрирали, за да работят в чужбина — единият в Австралия, а другият в Англия. След няколко години Тарик също напусна работата в Германия и дойде в Англия, където както твърдяха хората, времето било ужасно, но пък хората били учтиви.
Тарик надроби хляба в купата и попита:
— Знае ли Пембе къде е той?
— Няма представа. Но… — Мерал замълча, за да налее вода в порцелановия чайник върху самовара. — Наясно е, че е избягал при друга.
— Е, какво да очакваш, при положение че тя не е достатъчно жена, за да задържи мъжа си у дома… — отвърна Тарик, без да довършва изречението.
Адем изобщо не биваше да се жени за тази жена. Имаше по-добри за него, а той да вземе и ни в клин, ни в ръкав се влюби в Пембе. Тарик не проумяваше защо точно в нея и защо толкова неочаквано. Не че не виждаше красотата и. Но според него това само я правеше още по-ненадеждна. Мъжете грешаха, като си падаха по привлекателни жени. Можеха да флиртуват с тях като ергени, но една съпруга трябваше да притежава качества, различни от добрия външен вид. Още от самото начало Тарик беше против този брак. Но Адем беше сам в онова забравено от Бога кюрдско село, когато бе поискал ръката на Пембе. Сам и ужасно млад.
Когато майка им избяга с друг, Тарик беше на шестнайсет години, Халил на тринайсет, а Адем само на единайсет. В милиони къщи в Истанбул майките правеха всичко по силите си, за да запазят семействата си заедно и децата си доволни, а тяхната, само тяхната, ги беше зарязала.
Не всеки го разбираше, но някои имат на този свят само своята чест. Богатите можеха да си позволят да загубят доброто си име и после да го върнат, като си купят влияние така, както си поръчват кола или нови мебели за къщата, но за останалите беше различно. С колкото по-малко средства разполагаше човек, толкова по-ценна бе честта му. Англичаните не схващаха тези отколешни правила. Жените им можеха да се целуват с друг да пият и да танцуват с непознати, а те щяха да гледат и да се усмихват.
Лишат ли те от честта ти, все едно си мъртъв. Вече не можеш да вървиш по улицата, освен ако не свикнеш да не вдигаш очи от паважа. Не можеш да влезеш в чайна, не можеш да изиграеш една табла в бирарията или да погледаш футболен мач. Раменете ти ще са смъкнати, юмруците — стиснати, очите ти — хлътнали в орбитите, цялото ти същество ще е безжизнена пихтия, смаляваща се ден след ден под напора на клюките. Никой няма да ти обръща внимание, когато говориш, думите ти ще бъдат ценни точно колкото спечена тор. Цигарата, с която черпиш, ще си остава неизпушена, кафето, което пиеш, ще ти горчи до смърт. Няма да те канят на сватби, обрязвания или годежи, за да не занесеш и лошия късмет със себе си. Заобиколен от позор, ще вехнеш в собственото си ъгълче като изсъхнал плод. Тарик го беше изпитал на собствен гръб, след като бе видял какво е сполетяло баща му. Баба не беше умрял от цироза. Пиенето може и да бе ускорило нещата, но накрая го погуби позорът. Адем и Халил може и да бяха малки, за да го разберат, но Тарик го бе видял с очите си.
След като Мерал си тръгна, той можеше да помисли малко на спокойствие. Дотук беше гледал на положението, в което бе изпаднал брат му, не толкова като на порок, колкото като на бедствие, което го е връхлетяло. Хазартът беше болест, от най-лошите. Но още по-страшно бе да прахосваш парите си за танцьорка, за жена, не по-различна от онези, дето позираха по списанията. Тарик трябваше да си поговори сериозно с Адем, ако изобщо го откриеше. Когато един мъж занемарява до такава степен дома си, останалите в семейството могат лесно да излязат от релси. За да е сигурен, че това няма да се случи, Тарик трябваше да държи по-строго под око Пембе и децата. Те носеха същото презиме. Опозоряха ли се, щеше да се посрами и Тарик — като най-възрастен в рода Топрак. Тяхната чест бе и негова чест.