Чест

— Какво обичате? — попита Рита.

— Бих искал да ме подстрижете.

Тя се засмя.

— Опасявам се, че още не е отворено. Чак след петнайсет минути, пък и…

— О, мога да почакам отвън, не се притеснявайте.

— Щях да кажа, че салонът е дамски. Защо не опитате при бръснаря зад ъгъла?

— А, ходил съм веднъж там — рече Елиас. — Този човек по-добре да се представя за касапин, не за бръснар.

— Е, сигурна съм, че можем да ви намерим по-добро място — съгласи се Рита с лека развеселеност В гласа.

— А не сте ли забелязвали колко много салони напоследък обслужват и мъже, и жени? — каза мъжът по-благо.

— Така ли? — попита уж учудена Рита.

Още не беше изключила възможността мъжът да е някой ненормалник.

Пембе, която се трудеше В задната стаичка, спря да чисти четките за коса и нададе ухо — с кого ли можеше да разговаря Рита. Стори й се, че познава гласа, но беше изключено да е той.

С разтуптяно сърце, тя влезе на пръсти В салона. Бе толкова изумена да види Елиас да разговаря с шефката й, че се облегна на стената, неспособна да направи и крачка повече.

Елиас не забеляза Пембе.

— От четири години ходя с дълга коса. Чувствам, че е време за промяна — казваше той.

— Хм, все повтарям на клиентките, мили дами, дългата коса е за жени. Така е решил добрият Господ.

Пембе вече беше убедена, че трябва да се намеси и да отпрати Елиас, но колкото и да опитваше, не се сети как да го направи. Стисна устни, прехапа ги до кръв и продължи да наблюдава.

— В такъв случай сигурно няма да откажете да ми помогнете — продължи Елиас. — Главен готвач съм. Всеки ден някой от клиентите се оплаква от косъм в супата.

Рита се засмя.

— С удоволствие ще ви помогна, драги, но имам записан час в дванайсет и половина.

— Ще го направя аз — намеси се неочаквано Пембе.

И Рита, и Елиас се обърнаха и я зяпнаха с мрачни лица и ръце на кръста, сякаш бяха забравили коя е. Стараейки да звучи възможно най-нехайно, тя добави:

— Ще го подстрижа.

Нямаше да й е за пръв път. Макар и да не бе обучена за фризьорка, Пембе отдавна работеше при Рита и бе усвоила основното. От години подстригваше децата, най-вече момчетата, и покрай това също беше научила някои неща.

— Е, значи се разбрахме — каза Рита и сви рамене, сякаш се е отървала от неприятна задача. Понечи да допълни нещо, но вратата се отвори с трясък и в салона влезе клиентката Рита отиде при нея с широко разтворени ръце. — Много се радвам да те видя, Маргарет.

През това време Пембе отведе Елиас до стола в дъното на помещението, където притеснено прошепна:

— Защо дошъл?

— Извинявай, но трябваше да те видя.

— Не, не трябва! — възрази тя като кисело дете.