Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
Най-приятни бяха спомените му от детството, още преди семейството да се премести в Сингапур. В топлите майски нощи двамата с приятеля му малаец Жао Хсия се измъкваха от дома и се срещаха в храсталаците край брега на Рантау Абанг.
Со Пенг ясно виждаше ярките звезди, обсипали небосвода над главите им — синкавобели, зеленикави и розови. Двете момчета бяха изцяло погълнати от прекрасното им сияние, наоколо им крякаха дървесни жаби и нощни птици, жужаха насекоми, тихо шумоляха листата на палмите.
Пред очите им, проблясващ под светлината на звездите, а ако имаха късмет — и на луната, се пенеше прибоят; в потайните дълбини на Южнокитайско море мъждукаха светлините на бързи кораби, поели на югоизток към Борнео, или пък на северозапад към Тайланд.
Но макар да обичаха много тези нощни срещи, Со Пенг и Жао Хсия не идваха на брега с намерението да съзерцават звездите и далечните кораби, нито пък да плуват.
Погледите им скоро напускаха обсипаното със звезди небе, плъзгаха се по посребрените гребени на вълните, които се стоварваха върху пясъчния плаж с могъщия дъх на Създателя.
От солената вода най-сетне се появяваха неясните сенки, които чакаха да видят — огромни и черни, вълните с плисък се разбиваха около тях. Со Пенг ги гледаше с блеснали очи, имаше чувството, че е попаднал в друга ера и друго време, отдалечено на хиляди години от действителността. Шепнеше им тихо на ведско наречие, убеден, че те могат да разберат този древен език.
Сенките спираха на пясъка и сякаш замръзваха. Не след дълго момчетата започваха да различават особения звук от ровенето в пясъка, достигащ до ушите им сред тътена на прибоя и жуженето на насекомите.
Со Пенг и Жао Хсия търпеливо чакаха. Беше краят на май — сезонът на гигантските костенурки. Двете момчета се бяха измъкнали от домовете си именно заради него. Костенурките в този район бяха високо ценени от малайците и китайците по редица причини, но най-главната от тях беше издутата им черупка — една от най-търсените експортни стоки на полуострова. Това, за което бяха дошли тук двете момчета, беше строго забранено, беше „харам“ — както би казал Жао Хсия, който познаваше много мюсюлмани. Беше „харам“, въпреки че не беше религиозна догма, а съвсем граждански обичай. Хванат ли ги тук, ще бъдат хвърлени в затвора. Со Пенг подозираше, че дори необичайните способности на майка му биха се оказали безсилни да ги измъкнат оттам.
Пясъкът вече тъмнееше от туловищата на костенурките, Со Пенг и Жао Хсия си разменяха до един изпълнен с напрегнато очакване поглед. Физически доста се различаваха — висок и строен, Со Пенг стърчеше с една глава над дребничкия жилав малаец, но това, което ги обединяваше, беше огромната дързост и любопитство, пред които бяха безсилни всякакви религиозни и етнически обичаи. Бяха двама смели авантюристи, събрани от непреодолимото привличане, което изпитваха към необикновеното, към различното…
Бавно и внимателно момчетата напускаха укритието на храсталаците и започваха да пълзят по корем през пясъка. Стигнали до първата костенурка, те се заковаваха на място, после Жао Хсия леко докосваше черупката й. Задъхан от възбуда, Со Пенг гледаше как животното скрива глава и крака в сигурното си убежище от дебела кост, меко проблясваща под слабата светлина на звездите. После двамата заедно обръщаха костенурката и събираха яйцата под нея.
Оттегляйки се обратно в крайбрежните храсталаци, те внимателно чупеха яйцата и почваха да пият гъстото им пихтиесто съдържание. Поглъщането на този забранен деликатес се придружаваше от доволно сумтене и мляскане.
Когато Со Пенг беше почти единайсетгодишен, семейството му се премести в Сингапур. Той дълго се питаше какво ли е станало с Жао Хсия, дали някога пак ще лежат в напрегнатия мрак на Рантау Абанг в очакване на забранения лов.
Странно, но Со Пенг нито веднъж не се замеси в многобройните незаконни дейности, в които бе замесено почти цялото пъстро население на големия град. А още по-странно беше, че младежът намери истинското си призвание благодарение на жестоко убийство.
В рамките на десет дни бяха убити двама от най-известните търговци на Сингапур. Лятото беше в разгара си, придружено от незапомнени горещини. Под лъчите на безмилостното слънце се топеше дори обикновено прохладното крайбрежие, океанът бе гладък като стъкло, скован от необичайна неподвижност. Въздухът не помръдваше, изкуственото течение, предизвикано от големите домашни вентилатори, приличаше на гъстата мътилка, трупаща се край подпорните колони на многобройните пристани.
Убийствата възбудиха духовете, това бе доста необичайно за тукашното общество, обикновено напълно равнодушно към честите прояви на насилие. Британските власти ги приписаха на контрабандистите, които вечно воюваха помежду си. На друго мнение обаче бяха членовете на многобройната китайска общност в града. Двамата търговци бяха убити на четвърто и съответно на четиринайсето число от месеца, а четири беше числото на смъртта. Ето защо китайците бяха убедени, че става дума за разчистване на сметки, че жертвите са били наказани за минали грехове от своите роднини. Малайците също бяха на мнение, че става въпрос за отмъщение, тъй като в устите на жертвите бяха открити свински крачета — нещо особено унизително за мюсюлмани като тях. Същевременно бяха сигурни, че убийците са европейци, тъй като нито мюсюлмани, нито будисти биха си позволили такава гавра с религиозните обичаи.