Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
— И мислиш, че това ще те спаси, а? — просъска дрезгавият глас.
Никълъс тихо простена от парализиращата сила на удара, който се стовари върху дясното му рамо. Ръката му изтръпна и безсилно увисна край тялото. Силата на следващия удар върху лявата му ключица беше толкова жестока, че той прехапа устни, за да не изкрещи от болка. После дойде ред на краката — първо десния, после и левия. Почувства как тялото му преминава през отвора.
Все още се съпротивляваше. Така, както се съпротивлява всеки жив организъм, изправен пред насилствена смърт. Макар и парализирано почти напълно, тялото на Никълъс се гърчеше и извиваше, правеше всичко възможно да забави неумолимото си плъзгане през рамката на разбития прозорец.
Извивайки раменете и таза си, той упорито се съпротивляваше. Сянката го обсипа с тежки удари, но той не им обръщаше внимание, насочил последните остатъци от волята си към една-единствена цел — оцеляването.
После получи силен удар в главата, на милиметри от все още незарасналата рана от операцията. И това го довърши. Тялото му конвулсивно потръпна, после се отпусна и без съпротива се захлъзга навън.
Панорамата на Токио се полюшна пред очите му, мъглива и някак нереална. Сърцето блъскаше в гърдите му, кръвта пулсираше във вените му като бясна, ушите му писнаха.
В продължение на един страхотно дълъг миг той увисна двайсет етажа над улицата. В съзнанието му се появи кристално ясна представа за следващия миг — летежът надолу, безпомощното преобръщане на тялото му във въздуха, светкавичното приближаване на хладния бетон. Отново ще изживее онзи натрапчив сън на безкрайното пропадане сред гъстата мъгла на изпаренията. С разликата, че този път няма да се събуди.
Втренчил поглед в горещата паст на Шинюку, зинала далеч долу, Никълъс чу последния вопъл на дъщеричката си и се приготви да умре.
После, рязко и неочаквано, той отново се озова във вътрешността на стаята, маскираното лице на нападателя се оказа на сантиметър, от неговото собствено.
— Тази смърт е прекалено лесна за теб — просъска дрезгавият глас. — Няма да усетиш нищо. Именно усещането ще доведе и отчаянието, което ще те съсипе напълно.
После сянката вдигна ръка. Ударът във врата на Никълъс беше нанесен с хирургическа точност и смазваща сила.
Изпаренията се надигнаха и го обвиха отвсякъде, краищата им се стрелкаха към очите му като езиците на хиляди разгневени пепелянки.
Мрак.
Всичко отмина. Краткият престой в болницата, възможно най-пълните показания пред полицията, успешното (поне за момента) отклоняване на въпросите на Джъстин и Нанги, тежката, изпълнена с кошмари нощ в болничното легло. Никълъс се прибра у дома.
В болницата успя да види Томи и с облекчение научи, че е здравата натъртена, но рентгеновите снимки не показват сериозни вътрешни увреждания. Също както и неговите.
Лекарите настояваха да остане на легло поне една седмица, за да са в състояние да му направят пълни изследвания. Но Никълъс настоя да го изпишат и те отстъпиха. Преди това го прегледаха още веднъж на скенера и очевидно не бяха открили нищо обезпокоително, тъй като към обед на следващия ден той вече си беше у дома.
Когато се събуди, Джъстин му каза, че Томи вече два пъти е идвала да го види. Помолила Джъстин да й съобщи веднага, след като Никълъс бъде на крака.
Той стана и се отправи към салона за тренировки. Там грабна кожения чувал и го премести в ъгъла. Ушите му зашумяха от усилието. Отмести и татамито, което беше под него, после започна да опипва гладките дъски на пода. Ноктите му скоро откриха едва забележимата цепнатина, капачето се повдигна.
Отдолу проблесна закалената стомана на сейфа, който Никълъс бе вградил в пода още преди двамата с Джъстин да се нанесат в къщата. Отвори го и извади малка медна кутийка, върху капачето на която бяха гравирани дракон и тигър — преплетени в здрава братска прегръдка. Това беше подаръкът на Со Пенг за полковник Денис Линеър, преминал в разпореждане на Никълъс след неговата смърт.
Повдигна капачето с треперещи пръсти. Блясъкът на великолепните смарагди, всеки в отделно ложе от тъмносиньо кадифе, го накара да присвие очи. От шестнайсетте липсваше само един — онзи, който беше продал Полковника, за да купи своята къща в Япония.
„Помни, Никълъс — в тази кутийка никога не трябва да има по-малко от девет смарагда“, прозвуча в съзнанието му гласът на Чонг.
— Ааах!
Във вика му имаше такова огромно облекчение, той беше толкова оглушителен, че Джъстин моментално дотича.
— Ник, какво има? Какво се е случило?