Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
— Мисля, че трябва да отскочим и там — каза Томи и отново се приближи до разбития прозорец. Нещо привлече вниманието й там и тя бавно се взря в назъбените парчета стъкло.
— Какъв цвят беше косата на доктор Ханами, господин Линеър? — тихо попита тя. Главата на трупа долу беше така залята с кръв и мозък, че цветът на косата изобщо не личеше.
— Сив — приближи се Никълъс. — Беше я намазал с брилянтин или някакъв крем. — Очите му бързо откриха мястото, в което се взираше Томи. На ръба на едно от острите парчета стъкло ясно се виждаха няколко сиви и очевидно влажни косъмчета. — Съвсем като тези…
— Значи е излетял с главата напред — промълви Томи. — Никой не прави така, дори самоубийците.
— Искате да кажете, че са го хвърлили.
Томи внимателно поставяше косъмчетата в целофанено пликче.
— Тази версия става все по-очевидна — кимна тя. — А и смъртта на доктор Муку ще…
Нещо пред нея помръдна и тя го долови с периферното си зрение. Вдигна глава и застина от ужас. Устата й се отвори, но от нея не излезе никакъв звук — сякаш сънуваше един от онези кошмари, при които човек вижда връхлитащата смърт, иска да изкрещи, но открива, че е останал без глас.
Черната сянка се превърна в подобие на човешка фигура. Беше изцяло в тъмно, някак поглъщащо светлината облекло, Томи успя да зърне за миг дори главата — също изцяло в черно. Тя бавно се надигна над перваза на прозореца и умът на Томи замръзна в шок. Фигурата се появи откъм външната страна на прозореца!
Това не е възможно, крещеше съзнанието на Томи. Но мозъкът й механично регистрираше гледката, която се разкриваше пред очите й, макар и за частица от секундата фигурата се запечата съвсем ясно в ретината й. Сърцето й се сви, изпита чувството, че се намира в асансьор, който се е откъснал от въжетата и пада главоломно в дълбоката си шахта. Стомахът й болезнено се сви, пикочният й мехур сякаш щеше да се пръсне.
Но дори и в това състояние командата на мозъка й беше точна, ръката й механично насочи пистолета към неясния черен силует, който се стрелна към нея.
Но времето не й достигна. Силуетът се стовари върху нея с такава сила, че всичкият въздух напусна дробовете й с болезнено свистене, тялото й отхвръкна назад с лекотата на гумена топка и с цялата си тежест се стовари върху масичката за кафе на доктор Ханами, пръскайки на ситни късчета стъкления плот.
Гърбът й влезе в болезнено съприкосновение със стената, главата й отхвръкна назад, пред очите й се появиха сини кръгове, от устата й най-сетне се откъсна вик на болка и ужас. Но той остана неуловим, потънал в грохота на счупените стъкла. Томи се опита да се изправи, но безсилно се отпусна назад. Главата й тежеше като олово, в стомаха й се събра тежка топка, пригади й се… С всички сили се бореше да си поеме дъх, не беше в състояние да върши нищо друго.
Всичко това се случи в рамките на една-две секунди. Време, напълно достатъчно за някогашния Никълъс да се обърне, да направи светкавична преценка на ситуацията и да подбере най-подходящата тактика срещу неизвестния нападател.
Но този Никълъс беше друг. Умът му бе разфокусиран, без способността да „потъва“, без любимото си „Гецумей но мичи“ той не беше в състояние да реагира смислено и адекватно на извършеното срещу Томи нападение.
Стана му ясно, че убиецът на доктор Муку е изхвърлил Ханами през прозореца, а после е увиснал от външната страна на прозореца, залепен за бетона и стъклото на високата кула като гигантска муха. А от хладната целенасоченост на нападението срещу Томи стигна до заключението, че този човек е чакал именно тяхната поява.
Способността му да разсъждава бе напълно ненакърнена, липсваше му онази малка брънка, която превръщаше разсъжденията в действие.
Изправен срещу черния силует, Никълъс си даде сметка, че има работа с нинджа. Само опитен нинджа е в състояние да планира и осъществи две толкова жестоки убийства. Само опитен нинджа е в състояние да виси на гладката фасада на сградата, двайсет етажа над повърхността на земята, само нинджа може да елиминира съпротивата на полицейски служител с такава лекота.
Никълъс почувства как в стомаха му се свива противната топка на страха. Знаеше, че неслучайно се изправя срещу нинджа, точно когато е лишен от своите: бойни качества.
Всичко е истина — той е широ нинджа и толкоз. Напълно беззащитен, обект на неизвестно нападение. Което означаваше, че тъмният силует насреща му е нещо повече от нинджа. И същевременно по-малко.
Никълъс прочете една безмълвна молитва.
Фигурата, останала за миг напълно неподвижна, изведнъж се превърна в ураган от движения, всяко — по-светкавично и по-неуловимо от предишното. Смътно си даде сметка, че някога бе владял всички тези неща.